Брат по съдба
- Автор: Северин Тим
- Серия: Викинг #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: СИЕЛА — СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ
- ISBN: 978–954–649–958–5
- Переводчик: Елисавета Маринкева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Брат по съдба». Краткое содержание книги:
Трилогията «Викинг» е първата художествена творба на изтъкнатия автор. Тим Северин е носител на златен медал от Кралското географско общество и на наградата «Ливингстън» от Кралското шотландско географско общество. През 1966 г. той получава докторска степен от колежа «Тринити» в Дъблин, Ирландия, където живее и преподава и до днес.
«Брат по съдба» е втората част от дебютната художествена творба на Северин.
Лондон 1019: минали са няколко месеца от бягството на Торгилс от ноктите на ирландската католическа църква. Едва 19-годишен, той е въвлечен в опасна връзка с Елфгифу — съпругата на Кнут, най-могъщият владетел на Севера. Страстта между любовниците, събрани от съдбата в ложето на греха, ще отприщи жестоки последици. Торгилс отново е принуден да бяга. В мрачните води на ледените морета, преследван от сянката на вината, той среща Гретир — друг беглец от закона. Необичайната дружба между тези двама странни спътници ще ги отведе до много приключения и ще подложи на изпитание вярата на Торгилс…
С «Брат по съдба» омагьосващото пътешествие назад във времето продължава. Романът ще ви отведе в един свят на красота и жестокост, където героите на севера кръстосват моретата в търсене на съкровища и слава.
— Защо някой не събере група другари и не отиде да го залови? — попитах аз.
Човекът, който ми разказваше всичко това, фермер от Рейколт приютил ме за през нощта, поклати глава.
— Трябва да видиш острова, който си е избрал за убежище — възрази фермерът. — Отвесни скали, по които е почти невъзможно да се изкатериш. Единственият начин да стигнеш върха, е по въжени стълби, но Гретир ги изтегля, когато види да приближа непознат кораб. И не е сам. По-малкият му брат Илуги живее при него, а се говори, че имат и слуга, някой си Глаум. Може да има и други, трудно е да се каже. Откакто е там, Гретир не е пускал никой на острова. Чух, че местните селяни здравата се ядосали. Преди пасели там овцете си. Някой селянин се качвал, пускал въже и качвал овцете една по една. Горе можеш да ги оставиш и без овчар, няма къде да избягат. Островът се казвал Дранг, което значи скала в морето, и се намирал в устието на Скагафиорд.
— Има ли начин да се стигне дотам? — полюбопитствах аз.
— Говори се, че Гретир от време на време плува до брега, но това е невъзможно. Островът се пада твърде навътре във фиорда, а има и силни течения.
Странно, помислих, как един селянин може да вярва в тролове и великани, живеещи под водопади, но не и в плуването на дълги разстояния. Нали в Норвегия видях Гретир да прави точно това.
Разбрах скептицизма на селянина, когато няколко дни по-късно застанах на брега на Скагафиорд. Дранг се падаше далеч към хоризонта. Формата му ми напомни масивните блокове лед, които от време на време течението довяваше в пристанището Ейриксфиорд в Гренландия. Само че те бяха в жизнерадостно, искрящо бяло с лек оттенък, докато остров Дранг представляваше мрачно, квадратно петно, от което те побиваха тръпки. Мисълта да преплувам ширналото се море — а виждах как се завихря отливът — ми се стори почти безумна. Гретир трябва да имаше на сушата ятак, който от време на време да прескача с лодка до острова и му носи храна и новини.
Обходих брега на фиорда, като отсядах във ферма след ферма претекст, че търся да закупя земя. Пътувах под измислено име, защото нямах никакво желание Гунхилдур или баща ѝ да научат, че съм се върнал в Исландия. За това знаеше само Снори Годи, на когото се обадих, за да обсъдим откупуването на огнения рубин. Той продължаваше да пази камъка и аз му оставих основната част от среброто си, като го помолих да изчака, преди да го предаде на семейството на Гунхилдур, за да имам време да се видя с Гретир. Оставих си сребро само колкото да докажа на селяните в Скагафиорд, че мога да си позволя да закупя земята им.
Бързо открих фермера, за когото бе най-вероятно да е свръзката на Гретир. Притежаваше най-близката до Дранг ферма и в имота си имаше удобен пристан и навес за лодки. И по-важно, не спадаше към хората на Торбьорн Онгул, най-големият земевладелец в областта. Торбьорн Онгул прецених като костелив орех. Всичко у него бе отблъскващо. Беше едноок — като дете мащехата му го ударила и без да иска ослепила, кисел, войнствено настроен и очевидно интригант и грубиян.
— Ще прогоним онова копеле от острова, даже да ми струва живота — увери ме той, когато засегнах темата за Гретир. — Половината мъже тук са прекалено страхливи да направят нещо. Изкупувам техните дялове от Драг — преди го ползвахме на общи начала — и в бъдеще аз ще съм този, който ще решава. — Замълча за миг и ме изгледа подозрително. — Ти защо точно се интересуваш от острова?
— Просто се чудех: дали ако купя ферма по тия земи, ще мога да закупя и дял от острова и да закарам там малко овце?
— Не и без моето позволение — тросна ми се той. — Докато изобщо сключиш сделката, аз ще гледам да държа основните дялове на острова. Може да пишеш Гретир мъртъв. Кучия син го чака голяма изненада.
Върнах се при фермера, за когото предполагах, че снабдява с храна Гретир. Предложих му солидна сума сребро и той очаквах, се съгласи по тъмно да ме прекара с лодката си до острова. Предупреди ме обаче, че Гретир е опасен и непредсказуем.
— По-добре ще е да внимаваш. Прихванат ли го, става страшен. Миналата есен, мен ме нямаше, преплувал от острова и дошъл да търси храна. Съблякъл мокрите си дрехи, легнал до огъня и заспал. Две от прислужничките влезли и го заварили чисто гол. Едната подхвърлила някаква закачка за големината на пениса му. Гретир я чул. Скочил вбесен, сграбчил я и я изнасилил. Знам, че е на острова отдавна, но постъпката му все пак е жестока.