Огнена светлина
- Автор: Джордан Софи
- Серия: Огнен свят #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент Прес
- ISBN: 978-954-641-060-3
- Переводчик: Яна Йотова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огнена светлина». Краткое содержание книги:
„Възхитителен и бляскав роман! Ще попаднете в един толкова завладяващ свят, че никога няма да поискате да го напуснете!” Керелин Спаркс, американска писателка „В равни части задъхан съспенс и чувствен романс.” „Буклист”
Нямам нищо против, когато Уил спира и наблюдава как кожата ми променя цвета си или докосва лицето ми, докато то пулсира в по-тъмни и по-светли тонове. Той целува непостоянното ми лице. Страните ми, носа, слепоочията, изричайки името ми с въздишка, като благослов, между всяка от ласките си. Устните му се плъзват към шията ми и аз простенвам, извивам се, чужда за всичко около себе си, освен за него. Така… аз съм по-близо до небето, отколкото някога съм била.
За обяд правя тостове със сирене, един за мен и два за Уил. Нямаме никакъв чипс, но намирам буркан с кисели краставички в килера.
— Това е най-вкусното нещо, което някога съм ял. — Той прави пауза, докато пие, взирайки се в мен над чашата си със сок.
— Това е заради сиренето проволоне6 — казвам, преглъщайки последната хапка.
— Заслугата е по-скоро на главния готвач.
Усмихвам се и поглеждам настрани.
Слушаме музика. Разговаряме. Целуваме се, докато кожата ми започва да блещука в червено-златисти тонове, затопляйки се от огъня, който тлее дълбоко в мен. Той се спира и ме гледа. Навежда се към шията ми и вдишва уханието ми. Сякаш съм нещо, което може да опита на вкус. Плъзва ръцете си по моите, разпалвайки пламъка в мен още по-силно.
— Така ли става и с другите огнедишащи дракита, — пита той, намигвайки, докато държи ръката ми в широката си длан. — Или просто ръцете ми имат магическите способности?
Поклащам глава.
— Не знам. Аз съм единствена в нашия прайд.
Погледът му среща моя.
— Сериозно?
Кимам.
— Затова напуснахме прайда. Майка ми твърди, че там вече не е безопасно за мен.
Пръстите му стискат по-силно ръката ми.
— Те са способни да те наранят?
Трепвам, спомняйки си как възнамеряваха да ме осакатят. Слагам ръката си върху неговата, за да го накарам да отслаби натиска си.
— Не. Не е каквото си мислиш. Те просто искат да контролират живота ми. — В ума ми се мярва Касиан и отново потръпвам. — Да ме притежават.
Веждите му се сключват.
— Какво имаш предвид?
— Твоята информация не беше съвсем невярна. Огнедишащите дракони са били смятани за изчезнали. И после съм се появила аз. Аз съм първата огнедишаща в моя прайд от поколения насам. — Свивам рамене в опит да не придавам особена тежест на думите си. — И те искат още. Искат и други огнедишащи дракони като мен. Съвсем просто, нали?
Умишлено премълчавам за планираното отрязване на крилата ми. Може би, защото не искам да си помисли, че сме някакви диви създания. Имайки предвид с какво се занимава семейството му, това не би трябвало да ме безпокои, но въпреки това се чувствам неловко. Срамувам се, че собственият ми вид е възнамерявал да ме осакати по толкова жесток начин.
Уил дълго се взира в мен, очите му са сурови, проницателни и замислени. И сетне той се досеща. Разбира как прайдът ми е смятал да се сдобие с още огнедишащи дракони като мен. Лешниковите му очи потъмняват до горскозелено. Той изругава:
— Прайдът ти очаква от теб да…
— Не целият прайд — казвам аз бързо. Не мога да си представя, че Нидия би искала това. И може би и точно затова ни остави да избягаме онази нощ. Лазур и другите ми приятели никога не биха подкрепили подобна жестокост към мен. — Водачът на нашия прайд избра сина си Касиан за мен… — Трепвам, когато виждам израза на лицето му и плъзвам пръстите си върху ръката му. — Всичко е наред. — Навеждам се и целувам ъгълчето на устните му. — Сега съм тук. С теб. Те няма да ме намерят. — Е, освен Касиан, разбира се, защото той вече знае къде съм. Но ще мисля за него по-късно.
Все още остават няколко седмици до завръщането му.
Той обръща ръката си, за да сплете пръстите си с моите.
— Обещай ми, че няма да си отидеш.
Сдържам дъха си и се взирам в очите му. Знам, че сега е моментът, в който трябва да направя своя избор. Не дали ще се върна в прайда. Това е вече решено. Никога не мога да се върна там. Но трябва да реша веднъж завинаги дали да остана тук в Чапарал и да забравя за намирането на друг прайд.
6
Вид италианско сирене. — Б.пр.