![Ябълково вълшебство [fb2edit 0.0.8] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/7/8/yablkovo-vlshebstvo-fb2edit-0-0-8-download.jpg)
Ябълково вълшебство [fb2edit 0.0.8]
- Автор: Аллен Сара Эдисон
- Серия: Сестрите Уейвърли #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Ябълково вълшебство [fb2edit 0.0.8]». Краткое содержание книги:
Ала сега за тях е настъпило време за изпитания и среща с отдавна потулени тайни...
Клеър е във вихъра на ново начинание – ръчноизработени бонбони с аромат на рози, носещи спомена за отминала любов; с дъх на лавандула за радост и безгрижие; и с лимонова върбинка, успокояващи не само гърлото, а и духа. Но дали цената на успеха не погубва кулинарната й дарба?
Сидни се е отдала на мечтата за още едно дете, но колкото повече времето отлита, толкова повече желанието й се превръща в неутолим копнеж. А дъщеря й Бей тъгува, защото знае, че е открила сродната си душа... но въпреки това любовта й е несподелена.
И тогава един загадъчен непознат пристига в градчето, за да събуди ехото на далечни спомени...
Единственият лек за жените Уейвърли е да останат сплотени в очакване на най-необикновеното събитие – разцъфването на ябълковото дърво по време на първия скреж...
– Може ли да вляза? – попита тя. Въпреки студа беше с къси панталонки и каубойски ботуши. И с пуловер, който сякаш беше навлякла след кратък размисъл. Поне Чарли беше с фланелен гащеризон. Сидни безмълвно отстъпи назад и я пусна да влезе.
– Извинявай, че влязох с взлом в салона – каза Вайълет. – Огледа дневната и леко се олюля, по-скоро от нерви, а не защото се опитваше да успокои Чарли. — Макар че на практика не беше взлом, защото имам ключ.
– И идваш да върнеш парите? – попита Сидни с ранен тон и пъхна ръце в джобовете на палтото си, за да прикрие, че ги е стиснала здраво в юмруци.
– Вече ги похарчих. Казах ти, парите ми трябваха, за да купя колата.
– Значи идваш да върнеш ключа?
– Изгубих го. Пък и ти си сменила ключалката – отговори Вайълет, без да я поглежда в очите.
Думите й послужиха като предупредителен сигнал, който Сидни все пренебрегваше преди, що се отнася до Вайълет.
– Откъде знаеш? Да не би да си се върнала и да си опитала пак да влезеш?
Вайълет подмина въпроса, защото и двете знаеха отговора.
– Довечера заминавам. Имах нужда от пари за път.
Сидни въздъхна.
– Ще ти дам, каквото имам у себе си. Не е много.
– Не съм тук за парите – каза Вайълет, докато Сидни вадеше портмонето си. – Парното в тойотата не работи и с Чарли измръзнахме.
Сидни се поколеба. Наистина ли щеше да ги отпрати? Не, разбира се.
– Остани да пренощуваш тук. Ще измислим нещо.
– Не ме слушаш! – повиши тон младата жена. Очите на Сидни тутакси се стрелнаха към Чарли, който се намръщи насън. – Няма значение, че парното не работи. Заминавам на юг, където е топло. Чарли няма зимно палто, но реших, че няма да му трябва, ако отидем на топло място. Обаче дрешките му омаляват и аз прецених, че като пристигнем, така или иначе ще се наложи да му купя нови. А нямам пари.
– Нали току-що каза, че не си дошла за пари?
Лицето на Вайълет се разкриви от гняв. Не, не беше от гняв. Беше измъчено. В очите й бликнаха сълзи.
– Просто го вземи – каза тя и подаде спящото бебе.
– Моля? – Ръцете на Сидни изхвърчаха от джобовете и лампата на Фред падна на пода, докато тя поемаше Чарли. Вайълет не й остави избор. Или трябваше да го вземе, или да го остави да падне.
Вайълет остави на пода бебешката чанта, която носеше.
– Тук са някои от любимите му играчки. И дрешките, които все още му стават. И актът за раждане. Сложих и няколко снимки, за да не забравя как изглеждам. Написала съм му и писмо. – Тя вдигна пуловера си и си избърса носа. – Когато бях на девет, мама ме остави при приятелката си Карън за почти година, а тя замина с гаджето си. Счупи си ръката и Карън имаше сериозни неприятности със социалните, защото мама не беше оставила никакви инструкции относно попечителството и така нататък. Затова съм ги пъхнала вътре. Искам да бъда щастлива. Искам и той да бъде щастлив. Обаче не можем да го направим заедно, разбираш ли? Сигурно мислиш, че съм най-лошата майка на света.
Сидни поклати глава. Майчинството, истинското майчинство, е нещо, което се случва незабелязано за околните. Как би могла Сидни да съди Вайълет, когато не знаеше цялата история?
– Оставяй му да свети през нощта. Страхува се от тъмнината.
Вайълет го целуна по главичката, задавена от сълзи, и бързо се запъти към вратата.
Сидни се обърна и видя, че Хенри стои на вратата на кухнята зад гърба й и е също толкова слисан като нея.
В понеделник сутрин, докато Бей вървеше по алеята към автобусната спирка, земята беше заскрежена. Фин вече беше там, пъхнал ръце в джобовете на жълтото си горнище с качулка, и с плетена черна шапка.
Ухили се, когато я видя.
– Добре дошла отново на автобусната спирка, където е вечна веселба. Не си ли наказана вече?
– Не съм сигурна – отговори Бей, докато приближаваше. – Сега у дома има бебе, затова мама забрави да ме закара на училище. Аз просто... се измъкнах.
Той кимна одобрително.
– Бей Уейвърли, нарушителката на правила.
Тя спря и се взря в него с извити вежди, сякаш го чакаше да каже нещо.
– Какво? – попита Фин. – Защо ме гледаш така?
– Най-накрая гледах видеото, за което всички говорят. Записа на онова сбиване по време на танците на Хелоуин – поясни Бей. – Онова размазано петно, което избутва футболиста от гимназията в Хамилтьн от Джош и го поваля? На забавен каданс изглежда точно като човек, наметнат с чаршаф.
Фин пристъпи от крак на крак.
– Хм, така ли?
– Чаршаф на розички. Ти си бил. Ти си го запокитил.
Той не продума.
Тя го побутна. Още си беше като сламка.
– Оказва се, че си най-силният човек в града, Финеъс Иънг.
Той изчака няколко секунди, преди да признае: