![Ябълково вълшебство [fb2edit 0.0.8] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/7/8/yablkovo-vlshebstvo-fb2edit-0-0-8-download.jpg)
Ябълково вълшебство [fb2edit 0.0.8]
- Автор: Аллен Сара Эдисон
- Серия: Сестрите Уейвърли #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Ябълково вълшебство [fb2edit 0.0.8]». Краткое содержание книги:
Ала сега за тях е настъпило време за изпитания и среща с отдавна потулени тайни...
Клеър е във вихъра на ново начинание – ръчноизработени бонбони с аромат на рози, носещи спомена за отминала любов; с дъх на лавандула за радост и безгрижие; и с лимонова върбинка, успокояващи не само гърлото, а и духа. Но дали цената на успеха не погубва кулинарната й дарба?
Сидни се е отдала на мечтата за още едно дете, но колкото повече времето отлита, толкова повече желанието й се превръща в неутолим копнеж. А дъщеря й Бей тъгува, защото знае, че е открила сродната си душа... но въпреки това любовта й е несподелена.
И тогава един загадъчен непознат пристига в градчето, за да събуди ехото на далечни спомени...
Единственият лек за жените Уейвърли е да останат сплотени в очакване на най-необикновеното събитие – разцъфването на ябълковото дърво по време на първия скреж...
-Знам коя си – увери я той. – Не, имам само тази снимка, нищо повече.
– Какво знаехте за нея? – попита тя и бързо пое глътка въздух. – Има ли нещо, което можете да кажете на мама и на леля Клеър за майка им?
Той въздъхна нетърпеливо, после вдигна поглед към потъмнялото небе.
– Запознах се с Лорълай в Шоний. Работех на панаира там. Позабавлявахме се и толкова. Бях с нея само три седмици.
– Но Клеър наистина е дъщеря на Лорълай, нали? Лорълай не я е откраднала.
Той сведе очи и срещна нейните. Остави напрежението да се сгъсти, все едно е отражение.
– Доколкото ми е известно, да, Клеър е истинската й дъщеря.
На Бей й се искаше да се залови за това, да го попита защо му е трябвало да лъже за такова нещо, защо е решил да дойде в града и да разстрои живота на напълно почтени хора. Обаче по улицата се появиха няколко подранили малчугани, тръгнали да обикалят къщите по случай Хелоуин, и Ръсел бързо се извърна, когато чу гласовете им. Тя усети напрежението му. Не разполагаше с много време, затова реши да не го губи и преценки.
– А кои са тези хора? – посочи тя другите на снимката.
– Мои приятели от панаира. Нямат нищо общо с Лорълай и с Клеър. Просто миг, уловен на снимката. Мисля, че това е единствената ми среща с тях. И само толкова мога да ти кажа. – Понечи отново да се качи в джипа.
Бей се наведе, за да провери кой е шофьорът. Оказа се Ан Ейнсли, сестрата на собственика на странноприемницата. Странно защо в това имаше логика. Бей я беше виждала през годините и винаги бе смятала, че тази слабичка като вейка жена, която се носеше по Пендланд Стрийт като привидение, не е на мястото си тук. Ан трябваше да е някъде на просторно място, а не да стои затворена в някаква къща.
– Почакай! – провикна се отново Бей, преди той да успее да се вмъкне в колата.
Ръсел се извърна с ръка на дръжката.
– Какво има, дете? Наистина трябва да потегляме.
Тя се поколеба.
– Какво беше нейното типично за Уейвърли вълшебство? – попита.
Той се престори, че не разбира. На лицето му се изписа странно изражение.
– Лорълай Уейвърли много обичаше студа.
Раменете на Бей се приведоха.
– Това не е вълшебство.
Ръсел се усмихна:
– Вълшебство е, когато докоснеш една ябълка и тя се покрие със скреж насред рекордно горещо лято. Лорълай можеше да спечели цяло състояние на панаира, обаче по неизвестни за мен причини не използваше дарбата си. – Ръсел се настани на предната седалка и затвори вратата, без да каже нито дума повече. Докато Ан потегляше, той смъкна стъклото и се провикна безгрижно: – Искрените ми извинения за неприятностите, които може да съм ви създал.
След като Ръсел напусна къщата сутринта, Клеър стана фурия в кухнята. Приключи с хляба със смокини и пипер и се зае да готви супа. Горещата супа в студен ден, като да напълниш къщата с памучна вата. Успокоителното ухание нахълта, приглуши и обгърна всички Тя продължи да приготвя тарта с крем карамел за десерт и страшно й се искаше да има теменуги, за да я украси отгоре.
Вечерта Клеър поднесе домашно приготвената зеленчукова супа, хляба със смокини и пипер и тартите на озадачения си съпруг и на дъщеря си. Разбираше объркването им. Отдавна не беше прекарвала цял ден, готвейки за тях, камо ли да подреди масата в трапезарията, където да се хранят с истински сребърни прибори и салфетки от плат.
Реши, че трябва по-често да използват трапезарията.
След смъртта на баба Мери Клеър използва застраховката й „Живот“, за да ремонтира кухнята, която в крайна сметка зае и по-голямата част от трапезарията, където преди време Мери поднасяше храна на квартирантите си. Сега обаче помещението беше достатъчно голямо за тях тримата.
– Беше много вкусно, Клеър – каза Тейлър, след като се нахраниха.
– Да, беше страхотно! – съгласи се Марая. – Обаче следващия път не слагай картофи в супата.
– Защо?
– Най-добрата ми приятелка не ги обича.
Добрата стара Ем. Не можеха дори да се нахранят, без Марая да я спомене.
– Откъде Ем знае, че ще вечеряме зеленчукова супа? – попита Клеър и се изправи да раздигне масата.
– Не знам – сви рамене дъщеря й. – Просто знае.
– Ти ли й се обади?
Марая се засмя:
– Защо да й се обаждам? Тя е тук.
Клеър и Тейлър се спогледаха.
– Как така е тук? – попита бащата.
– Тук е, при нас в стаята.
-Защо не я виждаме? – попита Клеър, а завесите леко се раздвижиха.
Марая отново сви рамене.
– Ти виждаш ли я? – попита Тейлър.
– Понякога. Но най-вече я чувам.
– Значи Ем не ти е приятелка от училище? – уточни той.
– Не. Тя не ходи на училище. Казва, че сега трябва да се кача в стаята, защото вие двамата трябва да поговорите. Може ли?