Ябълково вълшебство [fb2edit 0.0.8]

– Наздраве – вдигна бирата си Тейлър.

– Остани от тази страна – посъветва Хенри Джош. - Отсам е по-добре.

Джош се усмихна и погледна Бей.

– Май имаш право.

Облечена с фланелка с надпис ЖИВОТЪТ МИ СЕ ОСНОВАВА НА РЕАЛНИ СЪБИТИЯ, Бей вдигна поглед към цветчетата, които се сипеха като снежинки, и си помисли за своята мечта за Джош – как в съня й край тях цареше смут, и се оказа точно каквото си бе мислила. Просто трябваше да почака.

– Определено имам право.

Шестнайсета глава

Сидни остави Джош да откара Бей у дома, но явно бяха по най-дългия път, защото двамата с Хенри се прибраха във фермата преди тях. Хенри беше оставил лампата на верандата да свети и двамата влязоха в хладния мрак, помъкнали тежките торби с остатъците от вечерята.

Когато влязоха, едва се добраха до дивана, после се строполиха и пуснаха торбите отстрани на пода.

– Трябва да приберем храната – каза Сидни.

– Така преядох, че никога повече няма да ям – простена той.

– Ще се наложи. Не мога сама да изям тези остатъци - усмихна му се тя. – Може тази вечер да изгорим малко калории?

И двамата не помръднаха.

– Първо ти – каза Хенри.

– Ела тук – немощно вдигна ръка тя.

– Не, ти ела.

-– Аз съм преяла. Май ще отнеме известно време. Ама на кого му е притрябвало да спи?

Хенри се засмя.

– Това ми напомня за нещо, което дядо ми каза веднъж. Каза, че когато татко бил бебе, толкова често държал дядо и баба будни по цели нощи, че сутрин дядо заспивал на полето. Казваше, че кравите го търкулвали до обора и сами се доели.

Сидни го изгледа недоверчиво.

– Кравите го търкулвали до обора ли?

– Така ми каза. Събуждал се в обора и установявал, че са издоени и отново са излезли на паша, доволни, колкото може да са доволни едни крави.

Жена му се засмя и изсумтя, което разсмя Хенри, което пък разсмя нея още повече. Тя се преви и се плъзна от канапето на пода. Хенри се смъкна след нея.

Двамата се излегнаха един до друг по гръб и постепенно смехът им утихна. Сидни лежеше на нещо твърдо, пресегна се и извади от джоба на палтото си нощната лампа, която й беше подарил Фред.

Включи я и на тавана се образува кръг от сини звезди.

-Откъде я взе? – попита Хенри и премести глава по-близо до нея, докато двамата съзерцаваха тавана.

– Фред ми я даде.

– Защо?

– Нямам представа – отвърна тя и в този момент на вратата се позвъни.

Сидни се надигна и седна.

– Заключи ли вратата? Бей може да си е забравила ключа.

– Може да са деца, които обикалят по къщите за лакомства – каза Хенри.

– Нямам бонбони. Чакай, може би са ми останали дъвки.

– Ако им дадеш дъвки, със сигурност ще замерят къщата с яйца. – Хенри се изправи, протегна ръка и помогна на Сидни да стане. – Ще ги отнеса в кухнята. - Той взе торбите, а Сидни отиде до вратата и я отвори с усмивка на лицето, докато прибираше нощната лампа в джоба си.

Обаче не беше Бей, нито деца, които те заплашват с пакост, ако не им дадеш лакомство. Поне наглед.

В светлината на лампата на верандата стоеше Вайълет Търнбул. Невръстният Чарли спеше в ръцете й.