Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Ти си само с година по-голям от шестокласниците — възрази Иви.
Камерън се чудеше защо, по дяволите, й е притрябвал. Той беше твърде стар. Беше студент в университета: нямаше място на купон на гимназисти.
За щастие, и Джаспър беше на това мнение.
— Ще се видим у дома — твърдо отговори той.
— Не по-късно от единадесет, ако обичаш — намеси се Дейзи.
Родителите си тръгнаха.
— Божичко, размина ти се! — възкликна Камерън.
— Знам — усмихна се Иви.
Отпразнуваха го с кафе и торта. На Камерън му се щеше Бийп да е тук и да долее малко водка в кафето, но тя не беше участвала в представлението, затова си отиде у дома, както и Дейв.
Иви беше център на вниманието. Дори момчето, което игра Хамлет, призна, че тя е звездата на вечерта. Джеръми Фокнър не спираше да обяснява как голотата подчертавала колко уязвима е Офелия. Хвалбите му за Иви станаха притеснителни и накрая малко гадни.
Камерън чакаше търпеливо и им позволяваше да я узурпират, понеже знаеше, че има огромното предимство да я отведе у дома.
В десет и половина те си тръгнаха.
— Радвам се, че баща ми получи тази работа в Лондон — каза Камерън, докато криволичеха из задните улички. — Противно ми беше да напусна Сан Франциско, но тук е доста готино.
— Хубаво — отвърна тя без ентусиазъм.
— А най-хубавото е, че се запознах с теб.
— Много сладко. Благодаря ти.
— Това наистина промени живота ми.
— Определено не е така.
Не вървеше както Камерън си го представяше. Бяха сами на пустите улици, говореха тихо и вървяха близо един до друг през кръговете светлина от лампите и езерцата тъмнина, но нямаше чувство на близост. По-скоро бяха като хора, които водят светски разговор. Все пак Камерън не се предаваше.
— Искам да сме близки приятели.
— Ние вече сме — малко нетърпеливо отговори тя.
Стигнаха улица „Грейт Питър“, а той още не беше казал каквото искаше. Когато наближиха къщата, той спря. Иви пристъпи напред, затова Камерън я улови за ръката и я задържа.
— Иви, аз съм влюбен в теб.
— О, Кам, не ставай смешен.
Камерън имаше чувството, че някой го е ударил.
Иви опита да тръгне. Камерън я стисна по-силно, без да го е грижа, че вече може да я заболи.
— Смешен ли? — попита той. Гласът му трепна притеснително и той заговори пак, по-твърдо. — Защо това трябва да е смешно?
— Нищо не знаеш — отговори тя с досада.
Това беше особено обидно. Камерън се гордееше, че знае много, и си представяше, че тя го харесва заради това.
— И какво не знам?
Тя енергично изви ръката си и я измъкна.
— Аз съм влюбена в Джаспър, глупако — отговори Иви и влезе в къщата.
13.
На сутринта, докато още беше тъмно, Ребека и Бернд отново се любиха.
Живееха заедно от три месеца в старата къща в берлинския квартал „Митте“. За щастие, къщата беше голяма и те я споделяха с родителите на Ребека — Вернер и Карла, — плюс брат й Вали, сестра й Лили и баба Мод.
За известно време любовта ги утешаваше за всички загуби. И двамата бяха без работа, а тайната полиция им пречеше да си намерят нова — въпреки отчаяния недостиг на учители в Източна Германия.
И двамата обаче бяха разследвани като обществени паразити — престъплението да си безработен в комунистическа страна. Рано или късно щяха да ги осъдят и да ги хвърлят в затвора. Бернд щеше да иде в затворнически трудов лагер, където навярно щеше да умре.
Затова те щяха да избягат.
Днес беше последният им ден в Източен Берлин.
Когато Бернд нежно плъзна ръка под нощницата на Ребека, тя каза:
— Твърде нервна съм.
— Може да нямаме много други възможности — отговори той.
Тя го прегърна и се притисна към него. Знаеше, че е прав. И двамата можеха да умрат при опита за бягство.
А по-лоша беше възможността единият да умре, а другият да оцелее. Бернд се пресегна да вземе презерватив. Бяха се разбрали да се оженят, когато се доберат до свободния свят, а дотогава да се предпазват от забременяване. Ребека не искаше да отглежда дете в Източна Германия, ако плановете им пропаднеха.
Въпреки всички страхове, които я измъчваха, Ребека бе завладяна от желание и откликна енергично на докосването на Бернд. За нея страстта беше ново откритие. В повечето случаи се беше наслаждавала умерено на секса с Ханс и с двамата си предишни любовници, но никога досега желанието не я беше заливало, не я беше поглъщало до степен да забрави всичко останало за известно време. Сега мисълта, че това може да е за последен път, правеше желанието й още по-силно.