Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
При стиха: „Мъжът туй чака, не прощава, подлеца му с подлец“ — Офелия посегна към гениталиите на краля и предизвика тревожно хихикане у публиката.
После настана внезапна промяна. Сълзи се затъркаляха по страните й и гласът й стихна почти до шепот, когато заговори за мъртвия си баща. Зрителите се умълчаха. Тя отново беше дете, когато каза: „Но не мога да не плача като си помисля, че са го положили в хладната пръст“.
Камерън също искаше да заплаче.
Сетне тя подбели очи, залитна и изкряка като стара вещица. „Каляската ми, моля!“ — викна лудо тя. Улови с две ръце деколтето на дрехата си и я съдра отпред. Зрителите зяпнаха. „Лека нощ, госпожи!“ — изкрещя тя и остави дрехата да падне на пода. Съвършено гола, тя викаше: „Лека нощ, лека нощ, лека нощ!“ После избяга.
След това пиесата беше мъртва. Гробарят не беше забавен, а дуелът в края беше толкова изкуствен, че чак доскуча. Камерън можеше да мисли единствено за голата Офелия, която бълнуваше на сцената, малките й гърди бяха щръкнали гордо, окосмението в слабините й беше огнено кестеняво; едно красиво момиче, доведено до лудост. Предполагаше, че всеки мъж в публиката се чувства така. Никой не го беше грижа за Хамлет.
Когато изпълнителите излязоха пред завесата, най-гръмките аплодисменти бяха за Иви. Но главният учител не излезе на сцената да предложи пространните хвалби и благодарности, които обичайно се даваха и на най-безнадеждните аматьорски представления.
Когато излязоха от салона, всички гледаха семейството на Иви. Дейзи бодро бъбреше с другите родители и приемаше нещата храбро. Лойд, в строг сив костюм с жилетка, не каза нищо, но изглеждаше мрачен. Бабата на Иви, Ет Лекуит, леко се усмихваше: може би имаше резерви, но нямаше да се оплаква.
Семейството на Камерън също реагираше различно. Устните на майка му бяха свити неодобрително. Баща му се усмихваше толерантно. Бийп щеше да се пръсне от възторг.
— Сестра ти е блестяща — каза Камерън на Дейв.
— И аз харесвам твоята сестра — усмихна се Дейв в отговор.
— Офелия открадна представлението от Хамлет!
— Иви е гениална — отвърна Дейв. — Направо побърква нашите.
— Защо?
— Те не вярват, че шоубизнесът е сериозна работа. Искат и двамата да влезем в политиката — Дейв подбели очи.
Уди Дюър, бащата на Камерън, ги чу.
— И аз имах същия проблем. Баща ми беше сенатор, дядо ми също. Те не можеха да разберат защо искам да бъда фотограф. Просто не им се струваше истинска работа. — Уди работеше за списание Лайф, навярно най-доброто илюстрирано списание в света след Пари Мач.
И двете семейства отидоха зад кулисите. Иви излезе от гримьорната на момичетата. Изглеждаше скромно в костюмче с пола под коленете, облекло, което явно беше подбрано да каже аз не съм ексхибиционистка, това беше Офелия. Ала изражението й беше на тих триумф. Каквото и да кажеха хората за голотата й, никой не можеше да отрече, че нейното изпълнение бе пленило публиката.
Баща й заговори пръв.
— Само се надявам да не те арестуват за непристойно поведение.
— Всъщност не го бях планирала — отвърна Иви, все едно той й беше направил комплимент. — Беше като решение в последния миг. Даже не бях сигурна, че нощницата ще се скъса.
„Глупости“, рече си Камерън.
Джеръми Фокнър се появи с типичното си шалче. Беше единственият учител, който позволяваше на учениците да му говорят на малко име.
— Това беше приказно! — изрева той. — Върховно!
Очите му блестяха от вълнение. На Камерън му хрумна, че Джеръми също е влюбен в Иви.
— Джери — каза му тя, — това са родителите ми, Лойд и Дейзи Уилямс.
За миг учителят се поуплаши, но бързо дойде на себе си.
— Госпожо, господине, вие трябва да сте били по-изненадани и от мен — каза той и ловко се измъкна от отговорност. — Трябва да знаете, че Иви е най-блестящата ученичка, на която някога съм преподавал.
Той стисна ръката на Дейзи, а после — на Лойд, който видимо нямаше желание за това.
— Поканен си на празненството на изпълнителите — каза Иви на Джаспър. — Ти си моят специален гост.
Лойд се свъси.
— Празненство? След това?
Явно смяташе, че не е уместно да се празнува.
Дейзи го докосна по ръката.
— Всичко е наред.
Лойд сви рамене.
— Само за час. Утре сутрин си на училище!
— Твърде стар съм — отговори Джаспър. — Ще се чувствам не на място.