Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Свечеряване [bg]
Свечеряване [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Свечеряване [bg]

Электронная книга - «Свечеряване [bg]». Краткое содержание книги:

Вълнуваща история за смъртоносната схватка между двама братя вампири за сърцето на красиво момиче, което се разкъсва в чувствата си между тях…  Стефан е оставил в дневника на Елена бележка, която преобръща целия й свят: Скъпа моя Елена, Зная, че рано или късно ще прочетеш тези редове. Мила моя, вярвам, че вече можеш сама да се грижиш за себе си. Никога не съм срещал по-силно и по-независимо момиче от теб. А това означава, че вече е време. Време е да си тръгна. Не мога да остана повече, без да те превърна отново във вампир — нещо, което и двамата знаем, че не бива да се случва. Моля те, прости ми. Моля те, забрави ме. О, любов моя, не искам да си тръгна, но трябва. Ако се нуждаеш от помощ, обърни се към Деймън. Накарах го да обещае, че ще те закриля. Каквото и зло да вилнее във Фелс Чърч, то няма да посмее да те докосне, когато Деймън е наблизо. Скъпа моя, ангел мой, винаги ще те обичам… Стефан
1 ... 76 77 78 79 80 81 82 83 84 ... 170
Перейти на страницу:

Бони вече нямаше какво да повръща и се изплю.

И тъкмо тогава чу глух удар.

Тя вдигна глава, макар да знаеше какво ще види. Но още бе в шок. Мередит се бе превила на две след удара в стомаха си.

Следващото, което Бони си спомняше, беше как мигновено се озова до Мередит.

— О, боже мой, да не би да те прониза? — Всъщност приятелката й беше само блъсната… но много силно, в корема…

Мередит още не можеше да си поеме дъх. Бони си припомни един от съветите на сестра си, притежаваща солиден опит като медицинска сестра. Стисна двата си юмрука и здраво халоса приятелката си по гърба и Мередит внезапно пое дъх.

— Благодаря — изрече тя с немощен глас, но Бони вече бе започнала да я дърпа към изхода, по-далеч от кискащата се Изобел и нейните най-дълги в целия свят нокти и от комплекта й с хирургически инструменти върху подноса за закуска до нея.

Бони се добра до вратата и едва не се сблъска с Джим, помъкнал кърпа за бърсане в ръката си. Кърпата вероятно беше за Изобел, предположи Бони. Само че сега единственото, което я интересуваше, беше как да помогне на Мередит, за да се увери с абсолютна сигурност, че няма рани някъде по тялото си.

— Успях да се дръпна преди да успее да ме намушка — заговори Мередит, все още дишайки трудно, докато Бони тревожно оглеждаше кожата й над джинсите. — Имам само някакво леко охлузване, това е всичко.

— И теб ли те наръга? — изуми се Джим. Само че го произнесе шепнешком.

Бедното момче, жалостиво си каза Бони, най-после успокоена, че Мередит не беше пострадала. Явно човек не можеше да проумее какво става, когато си имаше работа с Каролайн, с Тами и с приятелката на Джим. Как тогава той успяваше да се справя с тях?

Но ако дръзнеше да му каже всичко това открито, той щеше да си помисли, че си има работа с още полудели момичета.

— Джими, веднага трябва да се обадиш на доктор Алпърт. Мисля, че след това трябва да отидете в болницата в Риджмънт. Изобел си е нанесла тежки рани. Само бог знае колко са. Всичките тези пробождания сигурно ще се инфектират. Кога започна всичко това?

— Хм, ами… след като Каролайн дойде, за да се види с нея.

— Каролайн! — смутено извика Бони. — Да не би да пълзеше?

Джим я изгледа учудено.

— Ъ?

— Не обръщай внимание на Бони. Тя просто се шегува — намеси се Мередит. — Джими, ако не искаш, не ни разказвай за Каролайн. Ние… хм, ние знаем, че е била тук, в къщата.

— Нима вече всички знаят? — попита Джим с измъчен вид.

— Не. Само Мат, но той сподели с нас само, че някой може да е направил нещо на малката ти сестра.

Джими изглеждаше едновременно гузен и поразен. Думите се изляха от устата му, като накипели вътре в него от много сдържане, а сега тапата бе изхвръкнала от бутилката.

— Вече и аз не зная какво става тук. Мога само да ви разкажа какво се случи. Късно вечерта, преди два дни, Каролайн пристигна и… искам да подчертая, че въобще не съм й посягал. Тя изглеждаше добре, а моите родители ги нямаше и така нататък, но аз въобще не си помислих, че съм от онези, които…

— Това сега няма значение. Разкажи ни само за Каролайн и Изобел.

— Хм, ами Каролайн се появи в такова едно облекло… хм, ами от кръста нагоре на практика съвсем прозрачно. И тя просто… тя ме попита искам ли да танцувам и това беше някакъв бавен танц и тя… ме съблазни. Това е истината. А на следващата сутрин си тръгна, точно когато Мат дойде. Това се случи онзи ден. А после забелязах как се държи Тами… като побъркана. С нищо не можах да я успокоя. И тогава грабнах телефона, за да позвъня на Иза–чан… никога не я бях чувал да говори толкова истерично. Сигурно Каролайн, след излизането си от нашата къща, се е замъкнала направо в нейната къща. Иза–чан ми каза, че иска да сложи край на живота си. И аз се втурнах към нея. И без това трябваше да се махна от Тами, защото изглежда присъствието ми в къщата само влошаваше нещата.

Бони и Мередит се спогледаха. И двете си мислеха едно и също: някъде там Каролайн и Тами навярно сега съблазняваха Мат.

— Сигурно Каролайн е разказала всичко на Иза-чан — задъхано изрече Джим. — Но Иза-чан и аз не го бяхме правили… ние просто изчаквахме, ясно ли е? Само че Иза-чан ме заплаши, че един ден ще съжалявам. „Горчиво ще съжаляваш; само почакай и ще се увериш“. И още много ми наприказва все в този дух. И аз, Господ ми е свидетел, сега съжалявам.

1 ... 76 77 78 79 80 81 82 83 84 ... 170
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)