Свечеряване [bg]

— В него се казва, че Тами Брайс определено се държала крайно странно. Елена и Мат отишли в Олд Уд.

— Може би са очаквали да се срещнат с Деймън. Точно в четири часа и четирийсет и четири минути, както самият той каза. Много е лошо, че не можем да й се обадим.

— Зная — кимна Мередит мрачно. Всички във Фелс Чърч отлично знаеха, че в района на Олд Уд и на гробището няма обхват. — Но все пак опитай още веднъж.

Бони опита да се свърже с Елена и получи стандартното съобщение, че абонатът е извън обхват. Поклати глава.

— Не е на добре. Вече може да са стигнали гората.

— Е, тя иска от нас само да се срещнем с Изобел Сайтоу. Нали я знаеш? Приятелката на Джим Брайс. — Мередит отклони разговора в друга насока: — Това ми напомни да те попитам нещо, Бони: успя ли да провериш аурата на Каролайн? Имаше ли някое от онези създания… вътре в нея?

— Мисля, че успях. Видях аурата й, но о, гадост, никога повече не искам да я видя. Беше объркана, тъмнокафява, с бронзов оттенък, ама имаше и нещо зеленикаво, навсякъде пронизана с черни линии, начупени, зигзаговидни като светкавици. Не зная какво означава всичко това, дали е признак, че в нея се е вселило някое от онези същества, но със сигурност няма да й се хареса гледката, ако можеше да се види отстрани! — Бони сви рамене погнусено.

— Добре — утешително заяви Мередит. — Зная какво бих казала, ако трябваше да правя предположения, но ако ще ти прилошее, няма повече да говоря.

Бони преглътна с усилие.

— Нищо ми няма. Ама ти сериозно ли си решила да се завлечем в къщата на Изобел Сайтоу?

— Съвсем сериозно. Между впрочем вече почти стигнахме. Нека първо си срешем косите, да поемем дълбоко дъх и след това да влезем. Доколко я познаваш?

— Е, зная само, че не е глупава. Не сме били в един клас. Но по едно време се засичахме в часовете за рехабилитация, защото тя страдаше от сърцебиене или нещо подобно, а пък аз от онези ужасни пристъпи на астма…

— Сигурно си ги получавала заради преумората след танците по цели нощи — сухо отбеляза Мередит. — Аз обаче въобще не я познавам. Как изглежда?

— Ами… привлекателна е. Също като теб, само че е азиатка. По-ниска е от теб… приблизително колкото Елена, но е по-слаба. Може да се каже, че е стройна и елегантна. Донякъде е срамежлива, от онези тихите, нали се сещаш? Тях най-трудно можеш да ги опознаеш. И освен това е… приятна на вид.

— Скромна, тиха и привлекателна. Звучи добре.

— И аз мисля така — рече Бони и притисна изпотените си длани върху коленете си. Обаче още по-добре ще ми прозвучи, каза си тя, ако Изобел не е у дома си.

Но пред къщата на семейство Сайтоу видяха паркирани няколко автомобила. Бони и Мередит почукаха колебливо на вратата, замислени за всичко, което ги бе сполетяло напоследък.

Отвори им Джим Брайс, високо мършаво момче, не напълно възмъжало и леко прегърбено. Бони се изненада, когато той се вцепени, виждайки Мередит.