Свечеряване [bg]

— Заповядвам на останалата част от теб там долу… да изчезне! — И щракна с пръсти.

Леглото незабавно престана да се друса.

Мередит се отдръпна и за миг затвори очи от облекчение.

— Благодаря ти отново — заговори тя, с достойнство на принцеса, но в същото време разгорещена от борбата. — А сега да попитам: мислиш ли, че можеш да направиш нещо за Каро…

— Точно сега трябва да тръгна, и то моментално — прекъсна я Деймън, с тон по-груб от обичайния за него. Сведе очи към ролекса на китката си. — Вече минава четири часа и четирийсет и четири минути. Имам ангажимент и вече закъснявам.

Мередит побърза да си размени мястото с неговото. В това време Бони с удивление откри, че краката й вече не треперят.

— Почакай малко — забързано изрече Мередит. — Елена отчаяно се нуждае да поговори с теб…

Но Деймън си беше тръгнал. Нали беше майстор в изчезването, та дори не дочака благодарностите на Бони. Мередит изглеждаше крайно озадачена, понеже вярваше, че стига само да произнесе името на Елена, Деймън веднага ще спре. В това време Бони пък се вълнуваше от нещо съвсем различно.

— Мередит — прошепна Бони, като допря два пръста до устните си в знак на изумление. — Аз го целунах!

— Какво? Кога?

— Преди ти да се изправиш. Аз… дори не разбрах как се случи, но го направих!

Очакваше Мередит да избухне. Вместо това Мередит я изгледа замислено, преди да промърмори:

— Е, това, в крайна сметка, може би не е чак толкова зле. Но не разбирам защо той се появи тук.

— Ами пак е мое дело. Аз го Призовах. Ама не зная как се случи…

— Добре де, няма смисъл да се опитвам да си обяснявам как се е появил тук. — Мередит се извърна към леглото. — Каролайн, ще излезеш ли от там? Ще се изправиш ли пред нас, за да се опитаме да водим нормален разговор?

Изпод леглото се разнесе заплашително съскане, като от някакво земноводно, заедно с пляскане на пипала и още един шум, който Бони никога досега не бе чувала, но инстинктивно настръхна от него. Стори й се като щракване на гигантски щипки.

— Този отговор ми е достатъчен — изрече тя и мигом сграбчи ръката на Мередит, за да я изведе от стаята.

Не беше нужно обаче да дърпа Мередит след себе си. Днес за пръв път чуха гласа на Каролайн, подигравателен, детински тънък: