Изгубената реликва [bg]

Той запали лулата със запалка, която извади от джоба си, и изпусна кълбо дим.

Бен беше толкова изненадан, че едва не се разкашля. Откраднатата картина е фалшификат?

— Откъде… как мога да съм сигурен, че… — Де Крешенцо не успя да довърши.

— … че тази е истинската? — Сегура се усмихна. — Аз съм внимателен. По-внимателен от вас, приятелю.

После испанецът се впусна в техническо обяснение за оловно датиране, рентгенова дифракция, инфрачервен анализ, дендрохронология и тестване със стабилни изотопи. Бен не разбра нито дума от всичко това, но Пиетро де Крешенцо изглеждаше убеден от тези аргументи.

— И притежавате тази графика от…

— Седемнайсет години — довърши Сегура и кимна. — Като частния колекционер, от когото я купих, и аз предпочитам да избягвам публичността. Поради същата причина често отказвам да предоставям картини от колекцията си за изложби. — Усмихна се мрачно и добави: — Както знаете, това може да се окаже много рисковано.

Графът остави графиката на бюрото и се отпусна на близкия стол. Сегура го наблюдаваше внимателно, а Бен следеше изражението на испанеца. Сегура не беше глупав. Опитваше се да огледа нещата от всички страни. Взираше се в Де Крешенцо и се опитваше да долови и най-малкия признак за неискреност или измама. Дали Крешенцо не бе наел дискретен фалшификатор, който да направи копие на графиката, бе уредил да я „откраднат“, така че да не възникнат подозрения и да получи застраховката, а после, когато някой се появеше с оригинала, се преструваше на невинен.

Реакцията на италианеца обаче разсея всякакви подозрения. Никой не би могъл да играе роля чак толкова добре. Де Крешенцо изведнъж се състари и изглеждаше на двеста години. За миг Бен имаше чувството, както и Сегура, че графът ще припадне.

— Нещо за пиене? — предложи Сегура и кимна към гарафата на шкафа.

Де Крешенцо попи челото си с кърпа, опита да се усмихне и поклати глава.

— Не, благодаря. Ще се оправя.

— Сигурен съм, че това е сериозен шок — продължи съчувствено Сегура. — Макар че, трябва да призная, изненадан съм, че не сте направили същите експертизи, за да се убедите в автентичността на графиката.

Де Крешенцо подпря глава на дланите си.

— Реших, че… — Гласът му секна.

Сегура се засмя.

— И аз съм допускал подобни грешки в миналото и съм плащал за тях. Може да се случи на всеки.

Де Крешенцо обаче не слушаше. Започна да трепери, като че ли едва сега си даваше сметка за станалото.

— Ако знаех… ако си бях направил труда да проверя, вместо да допусна емоциите да ме заслепят, цялата тази трагедия можеше и да не се случи. За всичко съм виновен аз.