Изгубената реликва [bg]

— Излиза, че Хоуп не е бил сам.

— Да, но изглежда, има запис как самият той излиза от тук.

— Който не сме видели — отбеляза той.

— Който не сме видели — повтори Дарси.

Буитони се канеше да отговори, но се отказа и се отпусна на седалката.

— Нищо не разбирам.

— И аз. Но не казвай на никого за това, Паоло. Това е заповед.

В този момент телефонът в джоба й зазвъня. Отново личният.

— Ще изпуша една цигара — каза Буитони и излезе от колата.

Дарси натисна бутона. Отново дишане.

— Откъде взе този номер? — попита тя ядосано.

Тишина. Чуваше само бързото нервно свистене на нечии дробове.

— Добре. Продължавай да играеш игричките си, обаче чуй: ако ми позвъниш пак, ще намеря начин да те открия и ще те сритам толкова здраво, че топките ти ще изскочат през носа! Бъди сигурен. Разбра ли ме?

Канеше се да прекъсне линията, когато онзи проговори:

— Недей… не затваряй. Моля те. Изслушай ме.

Младежки глас. Мъж на не повече от трийсет. Явно образован. Това не беше обикновен телефонен перверзник. Леко заваленият му говор й подсказа, че са му били нужни поне две питиета, за да събере кураж да й се обади, но въпреки това не беше в състояние да прикрие нервността си.

— Има нещо, което трябва да знаеш — каза той и млъкна. — Слушаш ли ме?

Дарси видя Буитони, който пушеше нервно и крачеше пред портала на Тасони. На улицата отпред все още бяха паркирани няколко полицейски коли.

— Слушам — каза тя на тайнствения си събеседник. — Но това няма да продължи дълго.

— Казвам се Борг.

— Борг — повтори тя подозрително.

Чу го как преглъща.

— Слушай… За бога, не знам откъде да започна… Операция „Йерихон“ не е онова, което си мислиш.

Дарси се намръщи. Операция „Йерихон“. Ако този тип знаеше за нея, значи съвсем определено не беше перверзник.

В ума й звъннаха тревожни звънчета. Трябваше да се дръпне. Веднага. Да докладва на Апълуд. Да направи каквото трябва, преди да отвори гнездото на осите и те да я нажилят до смърт.

Но това беше по-силно от нея. Искаше да знае повече.

— Не обичам анонимните гадости. Трябва да ми кажеш кой си наистина или ще затворя.

Последва дълга, напрегната пауза. Дарси долови колебанието му. Мислеше. Претегляше плюсовете и минусите. Знаеше, че трябва да спечели доверието й, но от колебанието му лъхаше страх. За него беше далеч по-опасно, отколкото за нея.

Или може би не? Така или иначе, трябваше да разбере.

— Добре. Засега нека си остане Борг — добави тя тихо и успокояващо. — Кажи ми каквото знаеш.

Онзи въздъхна.

— По-добре да се срещнем.