Изгубената реликва [bg]

— Орнела! Да не би да си я…

— Успокой се, Пиетро. Тя е добре, като изключим махмурлука. Трябва да намали водката. Веднага щом приключа с теб, трябва да побързаш да се върнеш да не би тя пак да прекали. Не й отделяш вниманието, което заслужава.

Бен Хоуп в ролята на брачен консултант. Раменете на Де Крешенцо увиснаха.

— Какво искаш от мен?

— Дойдох, за да те попитам какво, по дяволите, става тук — отговори Бен. — Сега обаче виждам, че и ти не знаеш повече от мен.

Де Крешенцо се обърна и го погледна.

— Бил си там? В къщата на Сегура?

— Чух всяка твоя дума, Пиетро.

— Тогава… няма какво повече да добавя. Моля те. Пусни ме да си вървя. Обещавам… кълна се… няма да кажа на никого, че съм те видял тук тази нощ.

— Кажи ми само едно и няма да ме видиш повече. Искам да знам за първия път.

— Първия път?

— Каза го на Сегура. „Първия път престъпниците си тръгнаха с празни ръце.“ Не ставаше дума за обира в галерията, нали?

Графът помълча няколко секунди, после въздъхна дълбоко.

— Габриела Джордани почина през октомври хиляда деветстотин осемдесет и шеста година от сърдечен инфаркт, причинен от нахлуването на престъпници в уединения й дом край Чезена. Била е сама, когато се е случило. Бившата й прислужница, дългогодишна придружителка и довереница, вече не живеела при нея. Когато Габриела била открита по-късно мъртва, заключението на съдебния лекар било, че инфарктът бил причинен от силен страх.

— Какво са търсели? Пари? Скъпоценности?

Де Крешенцо изсумтя.

— Това е странното. Габриела Джордани е била утвърден художник от доста години и картините й са стрували цяло състояние. Била е много богата, домът й е бил пълен с красиви вещи. Антики, бижута, произведения на изкуството и всичко е било застраховано. Крадците са можели да вземат каквото пожелаят. Не взели нищо, макар че обърнали къщата наопаки. Остава загадка какво са търсели.

Бен видя схемата. Крадците влизат в къща, готови да сеят смърт, но да получат каквото искат, обаче си тръгват с празни ръце. Двайсет и пет години по-късно въоръжена банда извършва множество убийства, само и само да се сдобие със сравнително евтина графика, която на всичко отгоре се оказва и фалшива. Събитията се повтаряха, и то не без причина.

— Мислиш ли, че и първия път са търсели „Покаялият се грешник“? — попита Бен.

Де Крешенцо сви рамене безпомощно.

— Питал съм се много пъти. Няма как да науча отговора.

— Мисля, че има един начин. Да говориш с хората, които са го направили.

Де Крешенцо не каза нищо.

— Кажи ми пак за тази рисунка — подкани Бен. — С молив ли е правена?