Изпепеляване [bg]

— Не, не — не прави това, ще извадиш цветята!

— Ама той цветя ли е сложил? Върху главата ми?

Корт влезе в задната стаичка, където Тери и Андре стояха един срещу друг, сграбчили един прозрачен калъф за дрехи, в който проблясваха мъниста с цвят на слонова кост.

— Някакъв проблем ли има?

— Да. — Тери ровеше в косата си с едната ръка и държеше калъфа с роклята сякаш бе заловен пакет хероин. — Професор Хигинс иска да ме наконти като зайче на Playboy — тя тикна тоалета към Андре, — а аз оказвам съпротива.

— Това е вечерна рокля на „Версаче“ — каза Андре като набута тоалета обратно в ръцете й, — а не костюм на зайче. Престани, за Бога! Съсипваш прическата си!

— Нямам нужда от проклетата прическа. И няма да облека рокля, която е толкова къса, че ако се наведа, така ще ми лъсне задника, та целият град да го види.

— Една дама не се навежда! — сопна й се Андре.

— Тери! — Корт се доближи до нея и взе тоалета от ръцете й. — Излез навън и изпуши една цигара.

— Отказах цигарите, дявол да го вземе. — Тя прокара ръка през косата си, изскубна останалите брокатени цветя и ги хвърли на пода. — Ще ми лепят цветя в косата! Писна ми. Чули ме, старче? Писна ми. — Тя излезе от стаята.

— Виждаш ли какво съм принуден да понасям? — Андре размаха ръка. — Цапната в устата, вулгарна, простовата — видя ли я как нарочно съсипа косата си? Псува, държи се просташки, върви и се облича като бараба! Не спря да се оплаква през цялото време, докато Пиер работеше върху нея, а когато започнала нанася кола маската, тя едва не му счупи китката.

— Каква маска?

Андре въздъхна.

— За Бога, Кортланд. Това е вид депилация за кожата и бикини зоната. Пиер просто се опита да я почисти малко по-нагоре.

Корт можеше да си представи реакцията на Тери.

— Андре, тя наистина се старае.

— Да ме подлуди ли? Отдава й се! — Старецът се тръшна на фризьорския стол и притисна ръка до челото си. — Ако прекарам още един час с тази жена, ще завърша златните си години в старчески дом, ще ям киселец и ще плета тръстикови кошници, докато гледам повторения на латиносериали и пускам лиги в компанията на другите старци.

— Ще говоря с нея.

— Говори колкото искаш. Бог ми е свидетел колко приказки изприказвах. — Андре извади сребърната си манерка, отви капачката и отпи смело, преди да се отпусне на стола. — Не мога да превърна чувал в копринена кесия, Кортланд. А под тази хубава, но напълно занемарена кожа, момичето е стопроцентов чул.

— Стой тук. — Корт излезе навън, където намери Тери, преметнала крак през мотоциклета си. — Чакай малко.

— Ти знаеш ли какво ми направиха? Един садист ми сложи горещ восък върху…

— Знам. — Вече си представяше сцената образно, а в момента нямаше нужда от това.

— След това го изчака да се втвърди и го дръпна!