Изпепеляване [bg]

Затлъстелият здравеняк в черен италиански костюм го посрещна във фоайето. Дискретна златна значка на ревера му твърдеше, че се казва Манчети и е управителят на клуба.

— С какво мога да ви помогна?

— Казвам се доктор Хюит. Тук съм, за да се видя с Франк Белафини.

Физиономията на Манчети се вкисна.

— Имате ли уговорена среща?

— Снаха му лежи мъртва на масата в моргата ми — отвърна учтиво Грей. — Това отговаря ли на изискванията за уговаряне на среща?

— Изчакайте тук. — Манчети хлътна в стаята с табела „служебна“.

Грей изчака десет секунди и го последва. Стаята беше нещо средно между бар и коктейлна зала с пространство за най-малко двеста души. Четирима мъже седяха на една маса в ъгъла, тримата несъмнено горили. Манчети разговаряше с четвъртия, слаб оплешивяващ мъж с дебели очила и гъст сив мустак.

Грей тръгна към тях, без да обръща внимание на протестите на управителя — и се насочи към възрастния мъж.

— Вие ли сте господин Франк Белафини?

— Да — Белафини отпрати с ръка Манчети. — Ти ли направи аутопсията на сина ми Стивън?

— Да. — Грей небрежно придърпа един стол и седна. — Но не съм тук, за да говорим за него, а за жена му.

Белафини се засмя.

— Каква жена? Те се разведоха. — Той вдигна чашата с вино и отпи. — Какво иска сега, още пари, за да си оправи циците? Започва да ми идва в повече, докторе.

Другите мъже се засмяха.

— Вашата снаха се е лекувала от рак. — Грей изчака някаква реакция, но на стареца не му мигна окото. — Вие знаехте това, нали?

Белафини произнесе няколко думи на италиански и тримата му сътрапезници станаха и отидоха на бара. Тогава той каза:

— Знаех. И какво от това?

— Тя е загинала при пожара в „Маскърс“.

Новината имаше изключителен ефект върху Белафини. Той стисна кристалната чаша с такава сила, че тя се пръсна и виното се разля по покривката.

— Какво, по дяволите, е търсела там?

— Аз дойдох да ви попитам точно това.

— Изхвърлих тая кучка от дома си преди две седмици, защото пълнеше главата на Стивън с нейните глупости.

— Имала е рак на гърдата. Разбираемо е.

— Тя и без това беше обречена, но се опита да побърка сина ми, който обърна света, за да я излекува. Отрязаха й циците, не можеше да има деца, така че дори да беше успял, каква полза би имал от нея? — Той изсумтя с отвращение. — Стивън е по-добре без тази никаквица да му виси на врата и да циври. — Той погледна Грей с присвити очи.

— Тя ли е била причината синът ми да отиде в бара? Тая побъркана кучка ли е виновна за смъртта му?

Грей подозираше, че ако фрасне Белафини с едно право кроше, неговите горили щяха да го застрелят и да изхвърлят тялото му в реката.