Изпепеляване [bg]

— О, миличка. — Гласът на Клер омекна. — Знам, че си разстроена заради горкичката Ашли, но не можеш да се изолираш от света по този начин.

Светът се беше превърнал в ужасяващо място, където подпалваха коли с приятелите ти вътре в тях. О, да, мога.

— Семейство Полстън ще идват за вечеря — продължи майка й. — Нали си спомняш синът им, Люис? Той си е загубил ума по теб.

Люис Полстън беше нисък астматичен перверзник, който се бе опитал да плъзне запотената си ръка под полата й последния път, когато беше седял до Мория в трапезарията на семейство Навара. Ашли го наричаше „лепкав пинчер“ и двете често се надсмиваха над напразните му опити да ги опипва по време на разни светски прояви.

— Мория, моля те, отговори ми.

— Не ми е до пинче… не ми е до никого, мамо.

— Поне слез и виж цветята, които пристигнаха току-що — настоя Клер. — Подозирам, че са от Кортланд Гембъл. Той се държа толкова мило с теб на поклонението, нали? Можеш да му се обадиш и да му благодариш.

Чувството за вина я накара да се обърне на другата страна и да забие поглед в тавана. Корт беше прекрасен, но я караше да мисли единствено за амбицията на Ашли да го улови в примката си.

— Е, скъпа, аз трябва да изляза и да си направя косата за вечеря. Помисли си да се присъединиш към нас довечера. Люис ще бъде толкова разочарован, ако не си там.

Стъпките на Клер постепенно заглъхнаха.

Мория отметна завивките и седна. Затрепери, когато климатикът я облъхна в лицето. Не си беше направила труда да свали остатъците размазан грим след службата, а вкусът в устата й беше ужасен. Измиването на зъбите и лицето в нейната лична баня запълни пет минути, след което трябваше да се облече. Не можеше да отвори гардероба, без да си помисли за Ашли, затова пое надолу по стълбите по халат и чехли.

— Мис Мория. — Една от прислужниците я посрещна на долния етаж. — Какво ще обичате за закуска?

— Нищо, благодаря. — Мория погледна огромния букет екзотични цветя, разположен на централната маса във вестибюла. Подобни жестове не бяха в стила на Корт, но тя си беше изплакала душата на рамото му вчера. — Бил искала само чаша кафе и вестник на терасата, ако обичаш. — Смяташе, че е длъжна да следи подробностите около разследването на убийството заради Ашли, но нямаше сили да гледа телевизия. Тукашните канали повтаряха кадрите от горящата кола отново и отново.

Статията за възпоменателната служба заемаше цялата светска страница, но обръщаше повече внимание на присъстващите, отколкото на Ашли. Докато я четеше, Мория заби пръсти в страницата. Статията беше любезно написана, но клюкарският й тон я изпълваше с желание да я накъса на парченца.

Да, Ашли беше млада и красива и беше излизала с прекрасни мъже, но животът й не се свеждаше само до това. Тя имаше толкова голям потенциал. Можеше да направи велики неща с живота си, ала вече нямаше такъв шанс.