Убийството на прислужницата [bg]

– Марта – промълви Катерин неволно.

Семейство Макси запазиха мълчание. Ако някой от тях се бе досетил или бе научил, че е Марта, това не пролича по нищо. Елинор Макси си помисли с угризение за жената, която беше оставила в кухнята да плаче за своя мъртъв господар. Марта се беше изправила, като я видя, че влиза, с грубите си грапави ръце, отпуснати върху престилката ѝ. Тя не трепна, когато мисис Макси ѝ каза. Сълзите ѝ се стичаха още по-сърцераздирателно, докато и двете мълчаха. Когато заговори, гласът ѝ прозвуча съвършено спокойно, макар че сълзите ѝ все още мокреха лицето ѝ и капеха върху отпуснатите ѝ ръце. Без много шум и без никакви обяснения беше станало ясно, че напуска. Би искала да тръгне в края на седмицата. Имала приятелка в Херефордшир, при която щяла да остане известно време. Мисис Макси не понечи нито да я разубеждава, нито да я убеждава. Това не беше в неин стил. Но сега, като втренчи добронамерен и внимателен поглед в Далглийш, нейният почтен ум се зае да изучи мотивите, с които не беше допуснала Марта до смъртния одър, и заинтригувана, тя направи откритието, че лоялността на Марта, която семейството беше приемало за даденост, беше по-сложна и по-малко примирена, отколкото те подозираха, и не беше устояла на последното изпитание.

Говореше Катерин. Тя очевидно не се страхуваше и следеше обяснението на Далглийш, сякаш той разказваше интересен и необичаен случай:

– Марта е могла да вземе приспивателното по всяко време. Семейството е било ужасно небрежно с лекарствата на мистър Макси. Но защо тя ще иска да упои Сали точно тази вечер? След сценката по време на вечерята мисис Макси е имала много неща, за които да се тревожи, и хич не ѝ е било до това да следи дали Сали се успива. Вече е било твърде късно за Марта да се освободи от Сали по този начин. И защо е скрила шишенцето под колчето с името на Дебора? Нали е била толкова отдадена на семейството?

– Колкото семейството е било отдадено на нея – каза сухо Дебора.

– Сложила е от сънотворното в какаото и тази вечер, защото не е знаела за предложението за годеж – каза Далглийш. – Не е била в трапезарията в този момент и никой не ѝ казал. Отишла е в стаята на мистър Макси, взела е сънотворното и в паниката си го е скрила, защото си е помислила, че с него тя е убила Сали. Ако се върнете мислено назад, ще си дадете сметка, че мисис Бултитафт е единственият човек от цялата къща, който не е влязъл в стаята на Сали. Докато останалите от вас са стояли около леглото ѝ, нейната единствена мисъл е била да скрие шишенцето. Не е било разумно да прави така, но тя не е била с разума си тогава. Хукнала е към градината с шишенцето и го е скрила в първото разровено място, на което е попаднала. Мисля, че това е било скривалището на първо време. Затова набързо го белязала с колчето, което ѝ е било подръка. Случило се е да е вашето, мисис Риско. След това се е върнала обратно в кухнята, изхвърлила е останалото какао и хартията отвътре на кутията в печката, измила е кутията и я е сложила в кошчето за боклук. Тя е единственият човек, който е имал възможността да направи тези неща. След това мистър Хърн е дошъл в кухнята да види дали мисис Бултитафт е добре и да ѝ предложи помощта си. Ето какво ми каза мистър Хърн. Далглийш прелисти записките си и продължи да чете.