Убийството на прислужницата [bg]

– Сали е мъртва. Не ви ли казаха. Мъртва и погребана. Разправят, че някой от нас я е убил.

После тя се разтрепери неудържимо и Катерин, която стигна до нея преди Стивън, я прихвана да не падне и я настани на един стол. Картината се разпадна. Последва внезапен поток от думи. Стивън и Далглийш отидоха при Ричи. Чу се мърморене „По-добре в кабинета“ и тримата изведнъж изчезнаха. Дебора се беше отпуснала на стола със затворени очи. Мисис Макси можеше да гледа страданието ѝ, без да чувства нещо повече от леко раздразнение и пасивно любопитство какво се крие зад всичко това. Собствените ѝ грижи бяха по-важни. Тя заговори на Катерин:

– Трябва да се върна при съпруга ми сега. Искаш ли да ми помогнеш. Мистър Хинкс скоро ще дойде, а мисля, че Марта не може да бъде полезна в момента. Това посещение, изглежда, я изкара от равновесие.

Катерин би могла да отговори, че Марта не е единствената, излязла от равновесие, но само измърмори, че е съгласна и тръгна веднага. Истинската помощ и отдадените грижи за болния от страна на Катерин не заблуждаваха мисис Макси, че всичко беше част от ролята на радостна малка помощница, компетентна да се справя с всички поръчки, която нейната гостенка си беше избрала да изпълни. Тази последна поръчка може би щеше да ѝ дойде много, но Катерин имаше силна воля и колкото повече Дебора отслабваше, толкова повече силите на Катерин нарастваха. На вратата мисис Макси се обърна към Филикс Хърн:

– Когато Стивън свърши да говори с Ричи, мисля, че трябва да дойде при баща си. Той е в безсъзнание, разбира се, но аз мисля, че Стивън трябва да бъде там. Дебора също трябва да дойде, когато се съвземе. Може би ти ще ѝ кажеш. – Отговаряйки на неизречения му въпрос, тя добави: – Няма защо да казваш на Далглийш. Неговите планове за довечера могат да останат. Всичко ще приключи преди осем.