Убийството на прислужницата [bg]
- Автор: Джеймс Филлис Дороти
- Серия: Адам Далглиш #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2845-7
- Переводчик: Ваня Томова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Убийството на прислужницата [bg]». Краткое содержание книги:
Той вдигна поглед от бележките си и заговори със спокойния си дълбок глас.
– Една от най-необикновените особености на това престъпление е контрастът между очевидно предварителния замисъл и самото изпълнение. Всички медицински доказателства сочат, че това е импулсивно извършено престъпление. Натискът върху шията не е бил продължителен. Следите от класическо задушаване бяха малко. Била е използвана значителна сила и има фрактура в основата на щитовидния хрущял. Смъртта обаче е настъпила от притискане на вагусния нерв и е била неочаквана. Тя е могла да се случи и ако удушвачът е използвал значително по-малка сила. На пръв поглед находката говори за еднократно непредумишлено нападение. При това то е извършено с ръце. Ако един убиец има намерение да убива чрез удушаване, той обикновено действа с въженце или с шал, или с чорап понякога. Най-различно е, но ви е ясно защо е така. Много малко хора вярват, че са способни да удушат с голи ръце. В тази стая има един човек, който може би е уверен, че е способен на това, но аз не мисля, че той би използвал този метод. Има ефектни начини да убиваш без оръжие и той сигурно ги знае.
Филис Хърн измърмори:
– „Но това беше в друга страна; и освен това момичето е умряло.“[10]
Ако Далглийш беше чул цитата или почувствал лекото напрежение у другите, които се опитваха да контролират импулсивните си действия и да не поглеждат към Хърн, той не показа това по никакъв начин.
– Освен очевидния импулс за извършването на това престъпление ние имаме доказателства и за опит жертвата да бъде упоена, което със сигурност говори за намерението на убиеца да постави момичето в безпомощно състояние. Целта му може да е била да влезе в стаята ѝ, без да я събуди, или да я убие, докато спи. Отхвърлих тео-рията за два отделни несвързани един с друг опита да се посегне на живота ѝ в една и съща нощ. Никой в тази стая не е имал основание да харесва Сали, а някои от вас може да са имали основание да я мразят. Щеше да бъде голямо насилие над логичното мислене, ако сериозно приемем, че двама души са избрали една и съща нощ да направят опит за убийство над един и същи човек.
– Може и да сме я мразели, но не сме били единствените – каза тихо Дебора.
– Ами онова момче Пулън – каза Катерин. – Да не мислиш, че между тях не е имало нищо?
Тя видя как Дебора потръпна при тези думи и продъл-жи войнствено:
– А какво ще кажеш за мис Лидъл? Цялото село знае, че Сали е намерила нещо дискредитиращо за нея и е заплашвала, че ще го огласи. Щом е могла да изнудва един човек, значи може да го направи и с друг.
Стивън Макси каза уморено:
– Не мога да си представя горката стара Лидъл да се катери по водосточни тръби или да се промъква през зад-ната врата, за да се срещне със Сали насаме. Няма как да го направи. Или да си представя как сериозно тръгва да убива Сали с голи ръце.
– Би могла – каза Катерин, – ако е знаела, че Сали е била упоена.
– Но тя не е могла да знае това – заяви Дебора. – Нито пък е могла да сложи хапчетата в чашата на Сали. Тя и Епи тъкмо са си тръгвали от къщата, когато са видели Сали с чашата на път за стаята ѝ. И е носела моята чаша, нали помните. Преди това и двамата са били в тази стая заедно с мама.
10
У. Шекспир, „Както ви се харесва“, началото на четвърто действие.