Всичко започна в книжарничката на Хюго [bg]

Постепенно мълвата за състоянието на Хюго се разнесе. Предната част на „Водното конче“ беше зарината с цветя и картички, включително огромен букет от „Аполо — книги и музика“. Обадих се на Ави на следващия ден, за да й благодаря, но пропуснах да спомена, че занесох букета в детското отделение на болницата. Не ми изглеждаше правилно да оставям подарък от вражеския лагер в стаята му, въпреки че Робърт изтъкна, че смущението може да е средството, което да накара Хюго да стане от леглото.

Майка ми накара Дизи да се разрови из Маунтин Вю за „нормална храна“, така че винаги имаше нещо за хапване вкъщи и в чакалнята на болницата, което да предложим на посетителите на Хюго. През останалото време, където и да бях, тя беше с мен — четеше „Садърн Ливинг“ на айпада си или пък романа на Барбара Тейлър Брадфорд, който Джейсън й донесе от „Водното конче“.

— Знаеш ли, обикновено не чета много, но тази книга ми харесва — каза тя на Джейсън, докато държеше книгата на разстояние от себе си и я разглеждаше като стар пръстен от антикварен магазин.

— Джейсън има дарбата да избира правилната книга за всеки човек — казах аз.

Нечия друга майка сигурно би разговаряла повече с Джейсън за живота и произхода му. Деликатно би изкопчила детайли от него, за да навърже историята му, и как така са се стекли обстоятелствата, че да се превърне в това, което е сега. Би предложила майчина утеха и вероятно някакъв съвет, за да намери пътя в живота. Но когато видях, че Джорджина гледа надолу към ръцете на Джейсън, надуших веднага какво ще последва. Майка ми се подготвяше да зададе безцеремонен въпрос.

— Какво ти се е случило? — попита тя Джейсън, като посочи с глава ръцете и крака му.

За моя изненада Джейсън дори не трепна. Той вдигна едната си изкривена ръка, така че тя да може да я види по-добре, а мама я пое и я потърка с палци все едно беше черупка от мида, която беше намерила на плажа. Никога не бях виждала Нимю да докосва ръцете му, а ето я сега майка ми ги галеше.

— Церебрална парализа — каза той. — Това е просто шибан медицински термин, с който лекарите казват, че си нямат никаква идея какво ми е.

— Внимавай с езика, младежо — предупреди го майка ми.

— Извинете.

— Хайде де, продължавай. Не се цупи.

Той сви рамене и ритна стола пред себе си.

— Сигурни са, че причината са наркотиците, които майка ми е вземала, докато е била бременна — продължи той. — Спря ги. Стана зла. И ме отведоха от нея.

Майка ми мълчаливо кимна. Беше трън в задника, но в някои моменти беше същинско чудо.