Всичко започна в книжарничката на Хюго [bg]

Бях достатъчно облечена, за да мога да изляза иззад преградата и да погледна Дей-Юнг в одежди на оръженосец. Беше се облегнал на стената и се опитваше да изглежда така, все едно не му пука, че е зарязан.

— Същото ми се случи и на мен наскоро — казах аз. — Само че аз бях с този мъж две години.

— Какво направи след това? — попита той.

— Появи се друг.

— И сега си с него?

— Ами, не.

— Не си много добра в това, а?

— Така изглежда.

— Дизи е задник, нали? — Дей-Юнг се доближи и ме прегърна.

— Понякога — отговорих аз.

Той се отдръпна от мен, погледна ме от горе до долу и ми помогна с колана, който трябваше да увия около кръста си и после да оставя края да виси отстрани. Роклята ми беше тъмнозелена с падащо деколте, почти същото като на героинята на корицата на „Непокорната“. Дръпнах косата си назад, сложих белия памучен воал на главата си и го прихванах със сребърна диадема. И въпреки че шлейфът беше малко нелеп, а диадемата се местеше постоянно, трябваше да си призная, че ми беше много приятно да съм облечена за една вечер като дама от Ренесанса. Имаше нещо в това да съм с такава великолепна рокля, което ми напомняше колко красива мога да се чувствам. Докато се гледах в потъмнялото огледало в тоалетната, ми хрумна една идея. Подадох на Дей-Юнг телефона си.

— Снимай ме — казах аз. — Ще я кача във фейсбук за ужас на майка ми.

Когато се върнахме в шатрата, Джейсън ни чакаше, облечен в костюм и с лютня в ръце — изглеждаше като истински трубадур от Ренесанса. Заедно отидохме на церемонията и всички, освен аз и Хюго, пееха веселяшка и похотлива пиянска песен, чийто текст знаеха наизуст. Церемонията беше точно такава, каквато можете да си представите, организирана от хора, които прекарват всеки час извън работното си време в майсторене на доспехи и бродиране на рокли. Беше толкова пищна и тържествена, че пред нея кралските сватби във Великобритания изглеждаха като малко задушевно празненство. А Джейсън беше застанал пред всички, кланяше се на краля си и приемаше похвалите му, без да каже и дума. Не знаех в какъв точно свят бях попаднала, където Джейсън да си мълчи и да показва уважение, но знаех, че ми харесва.

По пътя обратно към лагера спряхме край един голям огън, за да погледаме танцуващите двойки, което включваше дълбоки поклони и най-безсрамното флиртуване, на което някога бях ставала свидетел, дори като включа опита си от родния ми Юг.

А по средата на групата беше Нимю, която танцуваше с новия си крал и се преструваше на свенлива девица. Двете със Саша едновременно направихме гримаси на погнуса.

С Хюго намерихме някакъв пън, на който да седнем и да гледаме. Един монах ни подаде халби с високоалкохолно крушово вино. Въздухът беше натежал от миризмата на масло от пачули, къна и изгорял дъб. Четирима менестрели[46] засвириха жига и танцуващите изоставиха величествените си пози, за да подскачат и да се завъртят в кръг с радостна невъздържаност. Увих ръка около тази на Хюго и се облегнах на рамото му, потапяйки се в необичайното и чудно изживяване.