Всичко започна в книжарничката на Хюго [bg]
- Автор: Кинг Шели
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-367-3
- Переводчик: Силвия Николова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Всичко започна в книжарничката на Хюго [bg]». Краткое содержание книги:
— Скъпи, не се измъчвай — каза тя. — Хората винаги се държат лошо с теб, когато се чувстват виновни.
Джейсън беше преполовил „Да накладеш огън“[48], когато Хюго получи втори инфаркт. Мониторите започнаха да пищят, Джейсън скочи на крака и остана като замръзнал до леглото, докато една сестра не го дръпна. Аз се втурнах в стаята и го сграбчих, застанах зад него и го прегърнах, така че да не вижда страха на лицето ми. Лекарят каза, че трябва да се подготвим, и попита дали има документ за забрана за ресусцитация[49]. Не знаех. Робърт кимна. Джейсън си тръгна и не се върна повече. Майка ми стоеше зад стъклото и ме гледаше, докато държах ръката на Хюго и отброявах всеки негов дъх, до последния.
Дизи ни закара до къщи с кола под наем, така че майка ми нямаше да се вмирише на пържени картофки. Докато тя съставяше списък на нещата, за които трябваше да вземем решение, аз се загледах през задния прозорец и си мислех, че последния път, когато гледах сградите по пътя към дома на Хюго, той беше жив.
Бях притеснена, все едно бях забравила нещо. Обаче не бях. Загубата на Хюго покруси душата ми. Опитах се да си представя онова, на което не ни позволиха да станем свидетели. Как преместват тялото от стаята. Транспортирането му до крематориума. Това бяха тайни, за които плащахме на други хора да ги пазят вместо нас. Преди векове семейството му би се погрижило за него в смъртта му, точно както е правело в живота. Но сега безлики и безименни хора вършеха това, което аз не можех. За мен щеше в момента да е утешение, за тях беше просто работа.
Вкъщи на дивана усетих очите си раздразнени и сухи, а болката беше студена, все едно бях прекалила със сладолед. Не ми бяха останали сълзи. Погледнах надолу и видях, че се чеша по ръката точно там, където по-рано бях оставила червени резки. Защо усещах мъката като мравки под кожата?
Майка ми не спираше да говори за точния брой на нишките на плата, докато слагаше върху леглото ми новите чаршафи, които беше купила. В кухнята Дизи правеше пържените си сандвичи бълоуни. Излязох навън за глътка свеж въздух и си проверих телефона. Бях звъняла поне дузина пъти на Джейсън, но той не отговаряше. Знаеше, че Хюго си е отишъл. Нямаше как да не знае. Притеснявах се. Джейсън трябваше да е с нас.
В двора отстрани на апартамента на Хюго чух шум. Отидох до японския клен и погледнах иззад ъгъла. Видях в мрака как госпожа Калън изкоренява някакви домати от саксиите и ги пъха в големи торби за боклук. Прибрах се вътре, без да кажа и дума.
„Любовникът на лейди Чатърли“ лежеше на плота за ядене. С химикалка в ръка обърнах на последната страница, точно там, където свършваха бележките, и написах:
Скъпи приятели,
Нашият обичен Хюго си отиде.
Ваша Маги
Пощата във „Водното конче“ се беше натрупала за седмицата, през която бяхме затворили. Няколко сметки, много съболезнователни картички. Имаше цветя пред входната врата. Рисунки с цветни моливи бяха залепени по витрината. Притиснах писмата до гърдите си, докато отварях вратата.
— Ще ти отнеме доста време да почистиш всичко това — каза майка ми и взе един розов гербер, докато ме чакаше да отворя вратата.
— Хората го правят от добро, мамо.
Докато успея да вляза и да заключа вратата, майка ми вече стоеше до касата — беше се опряла с дясната си ръка като балерина, подготвяща се за танц. Огледа вътрешността на „Водното конче“. За първи път от много време видях книжарницата, както я виждаха другите хора. Дори и след седмици чистене, подреждане, поставяне на табелки и преподреждане, в очите на майка ми сигурно все още изглеждаше като една огромна купчина с книги и каса за пари.
Можех да чуя в мълчанието й как пресмята парите, които са похарчили за образованието ми, колко години съм работила, след като завърших университета, жертвите, които според нея бях направила, за да водя този живот. А сега тя виждаше точно този живот. Беше облечена в кремав костюм и кафеникава блуза, с обувки на висок ток, които бяха в тон с дрехите й. Нямаше и едно косъмче, което да не беше на мястото си, ни една гънка, която да смее да се появи на дрехите й, нито една бръчица по лицето. В сравнение с нея всичко във „Водното конче“ изглеждаше мърляво — дори и собствената й дъщеря.
— Знам, че не е… Искам да кажа… че е рисков капитал — завърших аз.
Майка ми се обърна и ме погледна. Тя не вярваше във венчър капитали, както не вярваше и във Великденския заек или карираните панталони. Вярваше в сигурността, дори когато беше на границата със самозалъгването.
48
Разказ от Джек Лондон. — Б. пр.
49
Отказ от реанимиране. — Б.р