Големите малки лъжи [bg]

Нелепо бе да се карат за това. Една разумна част от съзнанието ѝ го знаеше. Тя знаеше, че Ед всъщност не обвиняваше Джейн. Тя знаеше, че съпругът ѝ е по-добър, по-мил човек от нея, и в същото време не можеше да му прости коментара „глупаво момиче“. По някакъв начин това символизираше нещо ужасно погрешно. Като жена Маделин се чувстваше длъжна да се гневи на Ед заради Джейн и заради всяко „глупаво момиче“, и заради себе си, защото в крайна сметка това можеше да се случи и на нея, и дори безобидната думичка „глупав“ ѝ действаше като шамар.

— Точно в момента не мога да стоя с теб в една и съща стая. — Тя скочи от леглото и взе айпада със себе си.

— Щом искаш да се държиш нелепо, добре — каза Ед и отново сложи очилата си. Беше разстроен, но Маделин знаеше, че щеше да чете книгата си още двайсет минути, да угаси лампата и да заспи веднага.

Тя затвори плътно вратата (предпочиташе да я хлопне, но не искаше да буди децата) и с твърда крачка заслиза надолу по тъмното стълбище.

— Гледай да не си изкълчиш глезена по стълбите! — извика Ед от спалнята. „Преживял го е вече“, помисли си Маделин.

Тя си направи чай от лайка и се настани на дивана. Мразеше чай от лайка, но по всеобщо мнение лайката действаше успокояващо, облекчаващо и прочее, затова тя непрекъснато се насилваше да го пие. Бони пиеше само билков чай, естествено. Според Абигейл, Нейтън вече също избягваше кофеина. Това бе проблемът с децата от провалените бракове. Получаваш цялата тази информация относно бившия си съпруг, която иначе няма как да ти е известна. Тя например знаеше, че Нейтън наричаше Бони Бони Бон. Онзи ден Абигейл го спомена в кухнята. Ед, който тогава стоеше зад нея, безмълвно напъха пръст в гърлото си, което накара Маделин да избухне в смях, но въпреки това спокойно можеше да си спести тази информация. (Нейтън си падаше по алитерацията; нея например наричаше Мад[6] Мади — далеч не толкова романтично.) Защо Абигейл изпитваше нужда да споделя подобни неща? Ед смяташе, че го прави нарочно, че се опитва да пусне стръв на майка си, за да я нарани, но Маделин не вярваше, че дъщеря ѝ е способна на такава злоба.

Напоследък Ед непрекъснато виждаше най-лошото у Абигейл.

Именно на това се дължеше и внезапният ѝ гняв към него в спалнята. Репликата му „глупаво момиче“ нямаше нищо общо. Просто тя все още му бе ядосана заради преместването на Абигейл в дома на Нейтън и Бони, защото колкото повече време минаваше, толкова по-вероятно изглеждаше вината да е негова. Може би Абигейл се е колебаела за това решение, обмисляла е идеята, без обаче да има намерение да го прави наистина, а Ед с неговото „успокой се“ е бил просто капката, преляла чашата. Иначе тя все още щеше да си е тук. Може просто да е било временна фаза. Типично за тийнейджърите. Настроенията им непрекъснато се променяха.