Родена магьосница

Докато Сафира беше жива, той бе подложен на изтезание, изтезаваше го необходимостта да й служи. Беше чувствал, че… се е приближил до уникална, цялостна цел, някаква форма на съвършена чистота.

Винаги беше искал да изпитва точно това към някой друг.

Но макар да бе омаян от красотата на Сафира и омагьосан от нейното обаяние, той всъщност не бе изпитвал уважение към нея. И точно по тази причина не бе успял да й отдаде напълно сърцето си.

От друга страна, чувствата му към Мирима се усилваха в странни посоки. Страстта му към нея бледнееше до нищожност в сравнение с онова, което изпитваше към Сафира.

Но уважението му към нея придобиваше огромни размери. Имаше чувството, че ако Сафира е виното, то Мирима е месото на пира. Беше онова, което може да го насити.

Ето защо, докато тя се връщаше от полето на битката, а едрият варварин до него сипеше думи на най-висока похвала, Боренсон се чувстваше повече от горд с Мирима, изпитваше уважение, каквото никога не бе изпитвал към жена, смесено с някакво смътно лошо предчувствие.

На юг изсвири боен рог и призова мъжете да се оттеглят за прегрупиране. Той погледна към звука. Мъжете си заподвикваха и побягнаха на юг. Зареваха главанаци.

Конят на Габорн се беше насочил към халския ариергард. Огромната тъмна колона все така се виеше като змия няколко мили напред.

Много от халите бяха започнали да се обръщат. Сега хиляди чудовища тичаха обратно към своите мъртви. Пръснаха се и започнаха да оформят боен фронт, широк половин миля и с дълбочина от двайсет-трийсет редици. Фронтът беше внушителен.

Херолдите на Габорн надуваха роговете с все сила. Неколкостотин Владетели на руни започнаха сами да се престрояват във фронт.

Варваринът до Боренсон извика ухилено:

— Май сега ще ни дадат здрав бой!

Владетелите на руни пришпориха коне срещу новата бойна линия. Боренсон изрева и обърна коня си.

Беше сред първите, които стигнаха до новия фронт на Габорн. Но кралят сякаш се колебаеше. Владетелите на руни около него бяха зле въоръжени. Едва по един на всеки двадесет беше с пика.

От запад към бойните редици препускаше Бинесман с Ейвран — тя яздеше странично на коня му. След тях яздеше Дните на Габорн.

Ейвран предупреди Габорн:

— Това са магесничките, връщат се да ядат. Там имаше зла магесница. Искат да съберат нейните качества и на всички свои сродници. Жътвата им.

Боренсон никога не беше виждал халската „жътва“, но беше слушал много разкази. Халите изтръгваха мозъка на убитите или жлезите под мишниците им. Понякога поглъщаха събратята си цели.

Ейвран каза настоятелно:

— Не можем да им позволим да си ожънат мъртвите. Сред тях може да е и Майстора на пътя.

Габорн намръщи чело. Да трепеш тромави хали с леки странични атаки беше едно. Сега детето го молеше да се опълчи на фронтална атака — хиляди чудовища срещу зле въоръжените му бойци.

Очите му блеснаха и той обърна поглед към халите.