Той създава грижи на Кнехт, който с неудоволствие за пръв път вижда тази хладност между двата ордена и двата свята като зрител и схваща, че неговият свръхчувствителен приятел не прави добро впечатление тук с плахата си безпомощност. Но двамата основно и критично преглеждат докрай плановете на своите игри за състезанието и когато Кнехт след един такъв час отива при отец Якобус в другото крило или на обяд, има чувството, че внезапно е пренесен от родната си страна в съвсем различна, с друга почва и въздух, с друг климат и звезди. Когато Фриц си заминава, той подтиква отеца да изкаже впечатленията си от него.

— Надявам се — каза Якобус, — че в мнозинството си касталийците приличат повече на вас, отколкото на приятеля ви. Това, което ни представихте в негово лице, е една будеща недоверие свръхкултивирана, слабовата, страхувам се, и малко високомерна човешка порода. И занапред бих искал повече да се приближа до вас, иначе бих бил несправедлив към хората от Касталия. Защото бедният, чувствителен, много умен, неспокоен човек би могъл да развали впечатлението от цялата ваша провинция.

— Ех — отвърна Кнехт, — в течение на вековете и сред господа бенедиктинците са попадали болезнени, физически слаби, но затова пък духовно пълноценни хора, какъвто е моят приятел. Явно не беше много умно от моя страна да го поканвам тук, където действително има зорки очи за неговите слабости, обаче няма сетива, които да възприемат големите му достойнства. Но с идването си тук той ми направи истинска приятелска услуга.

И Кнехт разказа на отеца за своето участие в състезанията. Той прие с удоволствие това, че Кнехт защищава своя приятел.

— Добре казано — усмихна се приветливо отецът, — но вие действително, както изглежда, имате само приятели, с които е трудно да се общува. — Той се наслади на недоумението и учудения израз по лицето на Кнехт и тогава добави леко: — Този път имах предвид друг. Узнали ли сте нещо за вашия приятел Плинио Десиньори?