Кристалната пантофка
- Автор: Джонстън Линда О.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Коцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кристалната пантофка». Краткое содержание книги:
Може би той трябваше да се подчини на желанията на своите поданици. Да се ожени за обикновена жена може би не бе толкова лошо — не и ако тази обикновена жена бе Пейдж Конър.
Той отново я погледна. Тя се усмихна срамежливо с тези сладки свои устни, все още подпухнали от целувките му.
— Забравихме пикника — внезапно промълви тя.
— Така ли? — Изненадата му трая само миг. Задоволяването на друг, по-ненаситен глад го бе накарало напълно да забрави за храната. — Нещо против?
Тя поклати глава, после обви с пръсти малкия медальон с лебеда, който бяха намерили на мястото на Легендарните.
— Не можем да се откажем, знаеш това.
Разбира се, че тя нямаше да му позволи да се откаже. Едно от най-привлекателните неща у нея бе нейната непреклонност.
— Ако имаш някакви други хрумвания, кажи ми.
— Искам да разгледам пръстена ти с печат и Алфред отново да повтори всичко, което знае за него. Може би някой от нас ще се досети.
Той се сещаше за много неща и всички те бяха свързани с Пейдж Конър. Как някоя като нея толкова сладка и срамежлива можеше да се превърне в такава страстна тигрица?
Не бе сигурен, но искаше да провери това отново. И отново.
Навярно можеше да съобщи на бала, че си е намерил своята обикновена булка и…
Колата се удари в една бразда и отскочи силно.
— О! — възкликна Пейдж до него и се хвана за контролното табло.
Никоу бързо завъртя волана, за да овладее колата, и се върна отново на пътя. Но рязкото движение го бе разтърсило.
Контрол. Трябваше да упражнява по-силен контрол върху мислите си. За какво си бе мислил? Без значение колко хубави жени бе виждал, какви върховни преживявания бе имал, той бе правил любов с тази жена.
Актът бе неповторим. Той бе една смесица от чувства, които го бяха завладели от темето на главата му до върха на пръстите му — и някои други върхове между тях. За няколко минути се бе почувствал по-силен, отколкото при освобождението на кралството му.
Но нима толкова лесно бе забравил годините на непоносима болка в ръцете на интригантките, които се мъчеха да хванат в брачния си капан един принц? Може би грешеше по отношение на Пейдж Конър. Може би целите й бяха прости — секс, после скандал, докато той не й предложеше брак и корона.
Въпреки сянката в колата, хвърляна от клоните на дърветата над пътя, и влагата от дрехите му, внезапно му стана много горещо. Затвори прозореца до себе си и включи климатичната система.
— Защо пристигна в Даргентия? — попита остро той. Когато я погледна, тя изглеждаше наранена. Още веднъж главата й клюмна напред.
— Ти ме уволни, Никоу. Като историчка. А аз, по дяволите, съм много добра историчка. — Гласът й бе лек като перце, но той отекна в ушите му, сякаш тя го бе изритала със стоманения ток на обувката си.
— Разбрах, че си отказала работата като управител на музей, за да дойдеш тук. Защо избра работа, която знаеш, че е временна?
С периферното си зрение той забеляза, че тя го изучаваше с поглед. Очевидно се надяваше да открие защо настроението му се бе променило толкова бързо. Той не можеше да си го обясни. Самият не знаеше — освен че преди многократно бе нараняван от лукави американки, които използваха секса като свое оръжие. Той нямаше да позволи това да се случи отново.
— Беше малък музей в малък град — отвърна Пейдж. После каза с по-висок глас: — Може би трябваше да отида там. Беше чудесна възможност.
— А сегашната не е ли? — Неочаквано за нето, той се почувства наранен.
— Нищо не можеше да е по-прекрасно от работата ми тук. — Той едва чуваше гласа й. Погледна към нея. В очите й, под големите очила с черни рамки, се появиха сълзи.
Той се протегна към нея и стисна ръката й върху коляното.
— Пейдж, съжалявам. Но трябва да зная истината. Работата ти тук ли беше единствената причина да дойдеш? — Разбира се, така трябваше да бъде. Тази жена не можеше да бъде една от интригантките, на които се бе натъквал преди. Тя беше твърде открита. Твърде пряма. Твърде… любвеобилна.
— Не, не беше само тя. — Шепотът й го прониза като остра кама.
Той отдръпна ръката си. Дълго време мълча, поглъщайки болката. За момент му се прииска да повярва, че тя бе най-добрата.
— А защо тогава? — попита той и стисна волана толкова силно с пръстите си, че усети болка в тях.
Тя въздъхна.
— Веднага трябваше да ти кажа истината. Навярно ти дори можеше да ми помогнеш. Търсех човек на име Уензъл.
Колата бе стигнала до края на тесния път и всеки момент щеше да излезе на магистралата. Той я спря. Втренчи се в Пейдж.