Кристалната пантофка
- Автор: Джонстън Линда О.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Коцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кристалната пантофка». Краткое содержание книги:
— Време ли е за нашия пикник? — промълви тя със забит в гърдите му поглед.
— Гладна ли сте? — Въпросът избоботи дълбоко в гърлото му и Пейдж, без да го погледне, внезапно усети, че той не говореше за храна.
Беше ли гладна? Тя беше тук сама с най-красивия, най-чудесния мъж, който някога бе познавала. И двамата бяха вир-вода. Тениската му се бе залепила за тялото му, като подчертаваше всеки негов стегнат, силен мускул. Тя се страхуваше да погледне надолу, за да види какво разкриваше нейната собствена мокра тениска.
Беше ли гладна?
— О, да — прошепна тя.
Той я положи внимателно на земята, после се обтегна до нея. Тя случайно погледна нагоре. Горещият му поглед я хипнотизираше. Тя стаи дъх, когато ръката му се протегна към нея. Дългите му, силни пръсти започнаха да я галят през тениската, а после продължиха нагоре. Когато стигнаха гърдата й, тя въздъхна и затвори очи.
Мислите й се вихреха във водовъртеж от усещания, обаче изведнъж нещо неочаквано й хрумна. Какво щеше да стане, ако…?
Сигурно не. Сигурно каквато и причина да имаше Никоу, за да я целуваше, това не беше магия.
Но само за всеки случай тя мислено повика Милисънт!
Нищо. Никакъв отговор. Дори не усети мириса на люляци.
Благодаря ти, Боже.
И после тя не мислеше повече за нищо, докато Никоу я изучаваше с двете си ръце. Пейдж, свикнала да участва активно в живота си, а не да остава безучастна, започна разследване със собствените си пръсти, като докосваше мократа му тениска, галеше издатината на ключицата му и усещаше с дланите си заоблеността на твърдите му гръдни мускули. Когато ръцете му започнаха да се движат надолу, нейните направиха същото.
Мокрите му джинси едновременно я възбуждаха и ядосваха. Те се впиваха в него и загатваха всяка извивка на формите му. Той, изглежда, също бе раздразнен, защото започна бързо да разкопчава колана й.
Тя се обърна. Той свали очилата й и ги постави внимателно до нея. После издърпа през главата й мократа тениска. Свали сутиена й. Кожата й бе все още влажна и тя почувства как зърната й настръхнаха даже преди той да започне да ги милва с пръстите, а после и с устните си.
Ръцете му отново се плъзнаха надолу и тя го привлече към себе си, но само за момент. Допирът на ризата му до голите й гърди я подразни. Тя започна да дърпа тениската му през главата. Трепетът на ръцете й я затрудни, но не за дълго. Скоро гърдите му останаха толкова голи, колкото и нейните. Гъсти златисти косми покриваха добре оформените му мускули и се изостряха в тясна ивица над колана на панталоните му. С учестен и пресеклив дъх Пейдж позволи на пръста си да последва ивицата, докато коланът му не я спря.
С дълбок стон, Никоу отново впи устни в нейните. Тя усети как и остатъкът от дрехите им изчезна. Ръцете му я галеха навсякъде. Допирът му бе нежен, но възбуждащ. Тя също го изследваше: рамената му, вдлъбнатините на гърба му, стегнатите му задни части. Гласът й се разнесе в леки, непознати за нея звуци и краката й сами се разтвориха. С желанието да породи у него същото сладко страдание, тя последва възбуждащата ивица косми по корема му. Ръката й го хвана, твърд и горещ, и тя не бе сигурна дали стенанието, което чу, бе негово или нейно, или и на двамата.
Той се повдигна и легна върху нея. Силата и тежестта му й изглеждаха познати; те бяха в същото положение на летището, и още веднъж в спалнята му през нощта, когато тя бе блестяща за кратко време. Но раздвижването, което бе усетила тогава, бе бледа сянка на удоволствието, което сега я приковаваше. Тя се топеше от горещината му, чувстваше се слаба от твърдостта му.
И тогава той започна да влиза в нея. Беше внимателен, но тя се почувства оживена, подивяла, жадна за него. Заби го в себе си и простена от внезапната болка, която избухна в нея.
Той се поколеба.
— Моля те — прошепна тя. — Не спирай.
Ритъмът на бедрата й го улесни да продължи навътре в нея. Тя падаше в незнайна за нея, прекрасна пропаст и да спре щеше да бъде по-мъчително, отколкото можеше да понесе. Той посрещаше и надминаваше ритъма и когато тя стигна връхната си точка, лекият му вик и внезапното му спиране й показаха, че е свършил.
Тя не помръдна. Искаше да усети вкуса на момента: тежестта и топлината му върху нея, забавеното движение на гърдите му, когато той си поемаше въздух, потта им, аромата му на есенни листа и цитрусови плодове, смесен с миризмата на мускус.
Когато собственото й дишане се успокои, тя внезапно се почувства нервна. Тя се бе любила с принца на Даргентия, нейния работодател. Какво трябваше да направи сега? Какво можеше да каже?
Не съжаляваше за това, което се бе случило. Това бе такова велико преживяване! Щеше да го запомни като чудно събитие в своето твърде обикновено съществуване.