Тайните на занаята
- Автор: Хобб Робин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на занаята». Краткое содержание книги:
— Какво? — подкани ме той.
— Аз го харесвам. Може и да ми се подиграва, но го прави с добри чувства. Той ме кара да се чувствам… някак важен. Дори само с това, че е избрал да говори с мен.
Сенч вдигна ръка, за да прикрие усмивката си. Не разбирах какво го е развеселило.
— Довери се на инстинкта си — рече ми той. — И помни всички съвети, които ти дава. Освен това гледай никой да не разбере, че идва при теб и ти говори. Някой може да не погледне с добро око на това.
— Кой?
— Крал Умен например. В края на краищата шутът е негов. Той го е купил.
Поне дузина въпроси изникнаха в главата ми. Сенч забеляза изражението ми и вдигна ръка.
— Не сега. И без това ти казах предостатъчно. Ще ти призная, че бях изненадан от някои от твоите разкрития. Аз например не обичам да споделям нито мои, нито чужди тайни. Но щом шутът иска да разговаря с теб, това си е негова работа. Друг обаче бе тема на този разговор. Гален.
Въздъхнах и продължих:
— Гален. Държи се лошо с онези, които не смеят да му възразяват, облича се добре и се храни сам. Какво друго трябва да зная, Сенч? Имал съм строги учители, имал съм и неприятни. Смятам, че ще успея да се справя с него.
— Дано — неуверено каза Сенч. — Защото той те мрази.
Мрази те повече, отколкото обичаше баща ти. А почти го боготвореше. Никой друг не е бил така сляпо привързан към него. Но когато се появи ти, Гален съсредоточи върху теб цялата си омраза. И това ме плаши.
Нещо в гласа му накара сърцето ми да се свие.
— Откъде знаеш? — попитах.
— Казал го е на краля, когато Умен му наредил да те включи в групата. Заявил, че си копеле и че трябва да си знаеш мястото. А след това отказал да те обучава.
— Отказал ли?
— Нали ти казах. Но кралят не се предавал. А той все пак е крал и Гален трябва да му се подчини — макар и да е човек на кралицата. Накрая склонил и обещал да направи опит. Започват точно след един месец. Дотогава принадлежиш изцяло на лейди Търпение.
— Къде?
— Има една кула, която наричат Кралската градина. Ще те отведат там, когато му дойде времето. — Той млъкна и ме погледна внимателно. — Но бъди внимателен. Аз нямам власт зад стените на кулата. Там съм сляп и глух.
Странно предупреждение, на което погледнах сериозно.
13
Смити
Лейди Търпение се бе прочула с ексцентричното си поведение още от съвсем ранна възраст. Като малко момиче бавачките често се натъквали на упорития й стремеж към самостоятелност и същевременно липса на каквото и да било желание да полага грижи за себе си. Една от тях веднъж споделила: „Готова е цял ден да върви с развързани обувки, но не и да позволи на някого да й ги завърже.“ Преди да навърши десет тя решила твърдо да пропусне традиционните за всяко момиче занимания и вместо това да се посвети на изучаването на предмети, които едва ли щели да й бъдат от полза: грънчарство, татуиране, смесване на нови парфюми, отглеждане на овошки, особено на докарани от далечни страни.
Вместо досадните уроци тя предпочитала дълги разходки сред горите и градините на тяхното имение. Човек би помислил, че близостта й с природата ще й осигури непоклатимо здраве. Нищо подобно — тя непрестанно страдала от обриви, сърбежи и ужилвания, често се губела и така и не се научила да разпознава отрано опасността — било когато произтича от хора, или от животни.
Образованието й в голяма степен е самостоятелно. Тя с лекота овладяла четмото и писмото още в най-ранна възраст и проявявала интерес към плочките с различни рецепти, които понякога й попадали. Учителите често се гневели от отсъствията й и небрежното й поведение, които обаче по никакъв начин не въздействали на склонността й да се учи бързо. Но главата й била пълна с фантазии и тя показвала много по-голяма склонност към поезията и музиката, отколкото към математиката и логиката. От всичко най-скучни й били заниманията за това как трябва да се държи една дама в обществото.
Но въпреки това тя се омъжила за принц, който я ухажвал с предан ентусиазъм, макар с това да си навлякъл гнева на баща си.
— Изправи се!
Опитах се да стоя неподвижно. — Не така! Приличаш на пуяк, който е изпънал врат в очакване на брадвата. Отпусни се. Не, сега спусна раменете назад. Винаги ли си толкова разсеян?
— Госпожо, той е още момче. Оставете го да си почине малко.
— Е, добре. Хайде, сядай.
Кимнах благодарно на кръглоликата прислужница, а тя ми отвърна със съзаклятническа усмивка и ми махна към една скамейка, покрита с меки везани възглавници. Едва когато се отпуснах уморено, си позволих да разгледам стаята на лейди Търпение.