Любовник на смъртта
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовник на смъртта». Краткое содержание книги:
Случаят отвежда Фандорин в московския подземен свят. В калта и мизерията на бедняшките квартали, където по-силният винаги има право, сред бандите, безчинстващи под безразличния поглед на полицията, израства изключително красиво момиче с тежка съдба. Московските бандити си съперничат, за да спечелят любовта й, дори представителите на властта не остават безразлични пред нейния чар. В желанието си да привлече вниманието й, едно бедно момче тръгва да търси съкровище — но до легендарното съкровище, скрито в подземните лабиринти на столичния град, се опитва да се добере и някой друг — жесток убиец, оставил след себе си кървава диря. Всеки, научил тайната на скритото богатство, загива от ужасна смърт — единствено Фандорин се досеща чие дело са зверските убийства, но когато застава лице в лице с убиеца, дори той не може да предвиди кому е писано да остане жив.
— Така ри сте се нарита? — попита сенсеят. — „Справедривост и миросърдие“? Хубаво звути.
— Не — весело каза господин Неймлес и се надигна. — Ще й измисля по-интересно име.
— Каква операция? — жално изкриви уста Скорик. — Хем казвате, че благодарение на мен всичко сте разбрали, хем нищо не ми обяснявате.
— Довечера ще идем с теб на „Яузки“ булевард и там всичко ще разбереш — гласеше отговорът.
Отидоха.
Смъртта им отвори веднага щом почукаха — дали не ги чакаше в антрето? Отвори вратата и мълчи, гледа господин Неймлес жадно, без да мига, сякаш преди това са й били вързани очите или дълго време е била на тъмно, или може би е била сляпа и е прогледнала. Така го гледаше. А на Сенка никакво внимание, камо ли да каже „здрасти, Сеня“ или „как е положението“. Впрочем не отговори и на Ераст Петрович — на неговото „добър вечер, госпожице“. Дори леко се навъси, сякаш беше очаквала някакви други думи.
Влязоха в гостната, седнаха. Уж се бяха срещнали за сериозен разговор, но нещо не беше така, сякаш не говореха за което трябва. Смъртта всъщност повечето мълчеше, само гледаше Ераст Петрович, а той повечето гледаше покривката — вдигне очи към Смъртта и пак сведе поглед. Заекваше повече от обичайното, сякаш се беше сконфузил, върви го разбери.
От тази сгляда, на която си играеха без негово участие, Сенка се разтревожи и с половин ухо слушаше господин Неймлес, а в главата му се въртеше съвсем друго. Накратко казано, от речта на инженера, или както той я нарече, „планът на операцията“, излезе, че трябва да се съберат всички заподозрени на някакво специално място, където престъпникът сам ще се прояви и издаде. Скорик го зяпна: как така, нали казахте, че сте открили убиеца, но инженерът му направи знак с глава — трай си. И Сенка си затрая.
И когато Ераст Петрович каза: „Без вас, госпожице, и без теб, Сеня, за съжаление не мога да се справя в този случай. Нямам други помощници“ — Смъртта пак не го погледна, толкова криво му стана. Ужасно се докачи. Дори не се стресна, когато инженерът взе да ги плаши с опасностите на предстоящата акция — толкова го заболя.
И Смъртта никак не се уплаши. Нетърпеливо поклати глава:
— Стига глупости. Давайте по същество.
Сенка също не се изложи:
— Какво толкова, смъртта с ред не иде — дръзко тръсна глава и я погледна. Чак после се усети, че се получи някак двусмислено: дали говори за смъртта или за Смъртта.
— Добре — въздъхна Ераст Петрович. — Тогава да разпределим кой кого ще тегли. Вие, госпожице, ще доведете на мястото Княза и Цайса. Сеня — Вампира. Аз — пристава Солнцев.
— Тоя пък защо? — учуди се Сенка.
— Защото е с-съмнителен. Всички престъпления са извършени на територията на неговия участък. Това първо. Самият Солнцев е жесток, алчен и абсолютно б-безнравствен човек. Това второ. И най-важното… — инженерът пак се втренчи в покривката. — Той също има връзка с вас, госпожице. Това трето.
Смъртта мръдна буза, все едно я заболя.
— Пак не говорите по същество — рязко каза тя. — Обяснете ми по-добре как да примамя Княза и Цайса, те и двамата са люти вълчаци, сами няма да се наврат в капана.
— Ами аз? — усети се Скорик, който изведнъж проумя, че ще трябва сам да се оправя с Вампира. — Той изобщо няма да ме послуша! Знаете ли какъв е? Ще заповяда да ме хванат за краката и да ме разкъсат на две половинки! Кой съм аз за него? Маляк. Никъде няма да дойде с мен!
— Не ще дойде, ами на бегом ще припне, остави т-това на мен — отговори господин Неймлес на Сенка, но гледаше Смъртта. — А и няма да ви се наложи никого никъде да подмамвате. Само ще ги посрещнете и ще ги съпроводите до посоченото място.
— Какво място? — попита Смъртта.
И сега вече инженерът най-после се обърна към Скорик, дори сложи ръка на рамото му.
— Това място само един човек го знае. Какво ще кажеш, Али Баба, ще ни издадеш ли пещерата си?
Ако Ераст Петрович не го беше нарекъл пред Смъртта „баба“, Сенка може би нямаше да му каже. Но какво да му трепери на среброто, щом може би от това зависи животът му? А и Смъртта обърна към него очи, леко повдигна вежди, сякаш се почуди на колебанието му… Това реши въпроса.
— Ех! — махна с ръка. — Ще ви го покажа, не ми се свиди. Да видите кой е Сенка Скорик!
И щом го каза, изведнъж така му дожаля — дори не за хилядарките, а за мечтата. Защото какво е богатството? Не кльопачка на корем, не сто чифта лачени трандафори и дори не собствена кола с двигател двайсет коня. Богатството е мечтата за рая на земята, когато каквото си поискаш, всичко можеш да имаш.