Любовник на смъртта

Как Сенка злорадстваше

Инженерът и Маса го изслушаха мълчаливо. Не му се скараха, не го нарекоха глупак, но и не му изказаха никакво съчувствие. Да рекат „ох, милият, как си се напатил!“ или поне да възкликнат „майчице, какви страхотии!“ — такова нещо не можеш да дочакаш от тези ледени души. А как ли не се мъчи да ги впечатли.

Но какво пък, наистина си е виновен.

— Извинявам ви се, Ераст Петрович, и на вас, господин Маса — честно каза Сенка накрая. — Такъв късмет ме споходи, а всичко провалих. Върви го търси сега този злодей.

Разкаяно сведе глава, но изпод вежди погледна: дали са много сърдити?

— Твоето мнение, Маса? — попита Ераст Петрович, след като го доизслуша докрай.

Сенсеят затвори дръпнатите си очички — все едно ги скри в кожните гънки — и остана така две или три минути. Господин Неймлес също си мълчеше, чакаше отговор. Скорик от нетърпение само се повърташе на стола.

Накрая японецът каза:

— Браво на Сенка-кун. Сега вситко е ясно.

Инженерът доволно кимна:

— И аз така мисля. Няма защо да се извиняваш. Сеня. Благодарение на твоите действия сега знаем кой е убиецът.

— Как така?! — подскочи на стола Скорик. — Кой е?

Но господин Неймлес не му отговори на въпроса, а подкара по своя си начин:

— Всъщност от д-дедуктивна гледна точка задачата не изглеждаше трудна още от самото начало. Всеки що-годе опитен следовател, ако разполага с твоите показания, ще я реши с лекота. Обаче следователят се интересува само от закона, а моят интерес в дадения случай е по-голям.

— Да — съгласи се Маса. — Дзакон е по-марко от справедривост.

— Справедливост и милосърдие — поправи го Ераст Петрович.

Тези двамата явно прекрасно се разбираха, но Сенка изобщо не схващаше за какво говорят.

— Ама кой е убиецът де? — не издържа той. — И как го разкрихте?

— От твоя разказ — разсеяно отговори инженерът, който явно мислеше за друго. — Направи си малко гимнастика на мозъка, полезно е за развитието на личността… — И забърбори съвсем непонятно: — Да, не ще и дума, справедливостта и милосърдието са по-важни. Слава Богу, сега съм частно лице и мога да действам не според буквата на з-закона. Но нямам почти никакво време… И освен това тази маниакална предпазливост, да не би да подплашим… Рязко, с един удар. Като храбрия шивач — с един удар седмина… Еврика! — викна той изведнъж и така силно удари с длан по бюрото, че Сенка се стресна. — Имам план за операцията! Точно така: справедливост и милосърдие.