Сянката на Бога
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-165-1
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на Бога». Краткое содержание книги:
— Джек, обществена тайна е, че ние се разраснахме.
— Ако трябва да споменете една ваша програма, с която особено се гордеете, коя би била тя?
— Без никакво съмнение „Приближаване към обществото“. Гордея се с нея…
— Според вас кое е най-голямото предизвикателство в наше време пред Църквата?
— Не е едно. Много са. Настанаха трудни времена! Но ако трябва да бъда конкретен, най-голямото предизвикателство пред католицизма е „изкушението на модернизма“…
Ласитър кимаше замислено при всеки отговор и прилежно си водеше записки. Започваше да усеща противника — нещо като тефлон, но много по-тежко. Тефлон и стомана. Реши да смени тактиката.
— Говори се, че „Умбра“ има политически амбиции.
— О? — Делла Торе мигновено схвана промяната и наклони глава. — И кой го казва?
Ласитър сви рамене:
— В хотела имам папка, пълна с вестникарски изрезки. Разпечатки на файлове, които съм изтеглил от „Нексис“. Някои от тях са доста критични. Там се споменава, че „Умбра Домини“ е тясно свързана с крайно десни групировки като „Националния фронт“…
— Това е нелепо. Наистина сред нашите членове има такива, които са загрижени за имиграцията, но това е политически въпрос, не теологически. Ние сме пъстра организация и хората ни споделят разнообразни гледни точки.
— Носят се слухове, че „Умбра“ изповядва хомофобия.
— Ами…
— И че настоявате гейовете да бъдат татуирани.
— Прекрасно! Доволен съм, че повдигнахте този въпрос, понеже така ми давате възможност да изясня проблема. Истина е, че за нас хомосексуалността е грях — нещо, което, нека си признаем, сме заявявали най-недвусмислено. В тази връзка допускам, че ще се намерят хора, които биха ни нарекли — Делла Торе отвори кавички с пръст във въздуха — „хомофоби“. Но е истина също така, че „Умбра Домини“ изпълнява и педагогическа функция. Ние сме учители, а като такива, понякога ни е разрешено да хиперболизираме, за да подчертаем нещо. Но само толкова. Каквото и да се твърди, никой в „Умбра Домини“ не смята сериозно, че хомосексуалните трябва да бъдат татуирани. Макар според мен да е разумно да се поиска поне да се регистрират от полицията.
— Интересно — отбеляза Ласитър. — Има и нещо друго, за което бих искал да ви попитам. В една вестникарска изрезка става дума за благотворителна организация… „Салве…“
— Каело.
— Именно. „Салве Каело“. Споменава се за тяхната работа в Босна. Казва се, че…
— Знам какво се казва. Твърди се, че сме създали концентрационен лагер. И че сме го направили под прикритието на възстановителна дейност.
— Мммм…
— Запознат съм с това обвинение. Разследвахме го много внимателно. Нищо не се доказа.
— А истина ли е?
Делла Торе погледна към тавана, сякаш търсеше разрешение свише. После свали погледа си върху Ласитър.
— Да те попитам ли нещо, Джек?
— Давай — Ласитър усети, че моментът е подходящ да премине и той на „ти“.
— Не е ли удивително, че вярата и отдадеността с еднаква сила предизвикват атака и възхищение? Историите, за които ми спомена, не са нищо повече от завист, маскирана като клюка.
— Завист? Нещо не разбирам…
Делла Торе въздъхна и когато заговори отново, гласът му бе нисък и затрогващ, думите му — перфектно модулирани, а тембърът — дълбок и богат на нюанси:
— Защо не погледнеш на „Умбра Домини“ като на красива девственица — започна той, наведе се напред и прониза Ласитър с изумително сините си очи. Последва реч, съвсем различна от всичко, което Ласитър някога бе чувал — перфектно структурирани звуци, унасящи вълни от плавни думи. Ласитър почувства, че изпада в транс. Или по-скоро започва да потъва в него. А после по съвсем обикновен начин се случи нещо необикновено: слънцето се скри зад облак, някаква странна двуизмерна светлина обгърна лицето на духовника за миг и Ласитър прозря човешката му суета. Силата беше в очите му — това бяха очи, които те всмукваха в себе си, не точно сини, а по-скоро в нюанс на аквамарина, който сигурно е бил взет от самото сърце на Големия бариерен риф. Прекрасни очи, но неистински. Благодарение на странната светлина, Ласитър успя да зърне влажния блясък на контактните лещи. Не бяха обикновени лещи, а оцветени. И цветът в тях бе… същият като в очите на Моника.
Запита се дали Делла Торе също като Моника се е измъчвал при избора между лазурния аквамарин и сапфирено синьото. Но независимо дали бе имал душевни терзания, или не, и двамата бяха избрали един и същи нюанс. Вероятно поради една и съща причина — това бе прелъстително син цвят.