Сянката на Бога
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-165-1
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на Бога». Краткое содержание книги:
— Естествено! — Ласитър я извади от джоба си и му я подаде.
— С какво мога да ви помогна, мистър Дилейни?
— Планираме да направим серия предавания върху новите насоки в християнството.
Младият мъж повдигна вежди и отметна назад лъскавата си коса.
— Нима?
— Абсолютно. От онова, което ни бе казано, разбрахме, че „Умбра Домини“ е един от най-бързо разрастващите се светски ордени в католицизма. Ако е така, можем да разкажем за него като част от по-голям материал… Зависи.
— Зависи ли? От какво?
— Е, знаете как е в телевизията. Много замисли се променят в зависимост от това кой стои пред камерата. Което, честно казано, е причината да съм тук. Научих, че отец Делла Торе може да бъде… неотразим. Ако е така, надявам се да взема предварително интервю от него… Просто за да добия лична представа как би звучал. Няма да отнеме много време. А и аз, от друга страна, ще мога да му разкажа какво се надяваме да постигнем. — Младежът се понамръщи и Ласитър реши да демонстрира повече ентусиазъм: — Казаха ми, че бил направо забележителен!
Все така намръщен, италианецът се поинтересува колко време ще остане в Неапол.
Ласитър примигна.
— Известно ми е, че би било редно да си уговоря среща предварително, но в случая просто не беше възможно. Всъщност бяхме тук със съвсем друга задача, но аз си казах: „Защо не опитам, по дяволите!“. О… извинете за последното! Нали разбирате, бях в Рим и изведнъж ми щукна да се кача в колата и да прескоча насам. С две думи, да си опитам късмета…
— Ясно! — отсече младежът и неодобрително всмукна въздух през зъбите си. — Както можете да се досетите, отец Делла Торе е изключително заета личност. От друга страна… сигурен съм, че той би пожелал да протегне ръка… Разбирате ли, той залага много на… — бърза усмивка — установяването на ред и от другата страна на „локвата“.
— Ъ-ъ…
— О, да! Ние вече имаме няколко центъра в Щатите.
— Така ли? — вежливо се поинтересува Ласитър и веднага извади бележника си.
— Дейността ни там всъщност се разширява с всеки изминал ден. Мога да ви покаже данните…
— И откъде са те?
— От Ню Йорк, Лос Анжелис, Далас.
— Значи засега се ограничавате с градовете?
— Всъщност, да. Концентрираме дейността си в нашите училища. Но имаме и места за отдих в провинцията. Нищо особено…
— Ако проявим желание да заснемем нещо?
— О, даже няма да ви се наложи да напускате Щатите. — Младежът отиде при бюрото си, завъртя ролодекса и се усмихна: — Всъщност повечето от интересуващите ви неща ще намерите във Вашингтон. Като се започне с училището „Сейнт Бартоломю“ и се…
— „Сейнт Барт“?
— Знаете ли го?
— Та аз съм играл срещу техния отбор. Когато бях в гимназията. Те участваха в ИАК.
— Моля?
— Това е спортната лига.
— А-а…
— Не съм предполагал, че „Сейнт Барт“ са…
— Едни от нашите ли? — засмя се доволно Вила. — Повечето хора мислят, че всички католически училища са едни и същи. А те, разбира се, не са. — Отново се съсредоточи върху ролодекса. — Мариленд беше близо до Вашингтон, нали не бъркам? — Произнесе го „Мариленд“, а не „Мериленд“.
— Да — потвърди Ласитър, — почти врата до врата.
— Е, там имаме почивен дом. Сега виждам, че имаме задействана програма и в нещо, което се казва „Анакостия“.
— Това е част от Вашингтон.
— Отлично! Ще ви дам списъка.
— Прекрасно.
— Всъщност имам готов материал, който предлагаме на всички репортери, така че, ако искате…
— Страхотно. Нямам думи. А… що се отнася до отец Делла Торе?
Младежът протегна ръка и за пореден път предложи щедрата си усмивка.
— Нека първо ви дам готовите материали. След това ще се обадя на секретаря му. Ще бъдете ли така любезен да седнете…
Докато чакаше, Ласитър подробно разгледа сгъваемата карта на света. В центъра й беше Неапол, от който тръгваха лъчи до онези места, където орденът имаше центрове. Видя, че става дума за поне двайсетина държави: Словения, Канада, Чили… Тези хора бяха завзели земното кълбо!
На обратната страна на картата имаше хистограма на членската маса по страни. Точно беше започнал да я изучава, когато младежът се върна. Държеше папка с материали, хванати със спирала. Върху корицата се виждаше пурпурно-златното лого на „Умбра“. Малка лепенка съобщаваше, че е на английски език.
— Тук ще намерите много информация — увери го Данте, — включително статия в „Ню Йорк таймс“ и друга в католическия сборник „Време на промени“. — Усмивка. — Ако вече не сте ги прочели.