Сянката на Бога

И точно тогава, докато пътуваше с таксито, внезапно осъзна, че не Кати е била основната цел в нападението на Грималди… а Брендън. Кати беше убита, защото се бе опитала да защити живота на сина си. Закланият обаче беше Брендън! Гърлото му бе прерязано от ухо до ухо, почти ритуално. После пак Брендън бе изпепелен и кремиран за втори път. Брендън. А не Кати.

При това не от Грималди, който по това време вече е бил в болницата.

Някой друг си бе направил труда да ексхумира детето и да изгори останките му. Което със сигурност означаваше, че Грималди е бил част от конспирация. Което пък на свой ред изключваше теорията на Риордан, че е откачен. Ласитър от опит знаеше, че лудите не влизат в конспиративни заговори. Лудите просто действат. И когато си наумят да направят нещо, вършат го сами.

Започваше да го боли главата. Ако убийствата бяха елемент от план на заговорници, това ги правеше по-странни и от преди, отдалечавайки разрешаването им. Но какво общо имаха те с „Умбра Домини“? Защото беше извън съмнение, че точно „Умбра Домини“ дърпа конците на Грималди. Да, главата наистина го болеше.

Стаята му бе в малък хотел с изглед към пристанището Санта Лучия. Ласитър излезе на балкона с телефона в едната си ръка и слушалката в другата. Позвъни на Бепи, за да му предложи да вечерят заедно утре. Докато чакаше да му отговори, слънцето бавно се плъзна в Средиземно море като жена, влизаща във вана, нежно потъвайки под повърхността, без да я докосва, за да изчезне напълно…

Никой не отговаряше. Позвъни на пейджъра на Бепи и въведе телефонния номер на хотела си, за да може той да го потърси. Нищо повече не можеше да направи. И тогава си спомни за материалите, предоставени му от Данте.

В специално подготвения за представителите на медиите комплект имаше книжле, което по високопрофесионален начин представяше организацията във възможно най-благовидна светлина, едва ли не като някакъв клуб, където душата може да намери разтуха и отмора. Следваше списък на сродните на „Умбра“ организации и благотворителни общества. Ласитър забеляза, че „Салве Каело“ е сред тях. Всички възможни различия и противопоставяния бяха умело туширани. Нямаше и намек за екстремистка позиция.

Вместо това материалите наблягаха на добрите дела на „Умбра“, както и на нарастващата членска маса: имаше много снимки на ококорили очички деца, играещи на открито или седнали на чиновете си в енорийските училища, които „Умбра Домини“ спонсорираше, както и снимки на младежи, помагащи на възрастните хора. Най-сетне имаше снимки и на ремонтирани църкви (преди и след ремонта), а също и на мисионери в саваната. Илюстративният материал завършваше с фотография на млади мюсюлмани, работещи в зеленчуковата градина на един от „бежанските“ лагери на „Салве Каело“ в Босна.

Комплектът съдържаше още няколко вече публикувани статии за добрините, сътворени от организацията, както и два отделни репортажа за самия Делла Торе, които специално отбелязваха полиглотските му способности (той говореше шест езика според единия и девет — според другия), както и резултатите му като кикбоксьор. В единия от материалите се казваше: „Отец Делла Торе може да се състезава наравно с най-добрите. Така че… внимавай Жан-Клод!“