Сянката на Бога

Но днес крилата не бяха гостоприемно разтворени, а на всичкото отгоре не се виждаше чукче или поне дръжка. Имаше само голяма, старомодна ключалка. Ласитър обиколи сградата, търсейки друго място за влизане, и скоро го намери — по-малка, странична врата. Спря пред нея и набързо преговори ролята си: Джек Дилейни, CNN, „Нови насоки в католицизма“.

Почука на вратата и Делла Торе го изненада, като му отвори лично. Водачът на „Умбра“ беше облечен в черен пуловер с висока яка, кафяви панталони и мокасини. Ласитър отбеляза, че отблизо Силвио делла Торе изглежда още по-добре отколкото на снимките. За разлика от актьорите, с които се бе срещал — и които по правило в действителност изглеждаха по-дребни, — Делла Торе се оказа по-едър. Беше поне с неговия ръст, широкоплещест и като цяло имаше атлетичен вид. Изобщо не покриваше представата на Ласитър за човек на религията — шейсетгодишен, сивокос и с расо.

— Вие сигурно сте Джек Дилейни — проговори мъжът пред него с усмивка. — Данте ме предупреди, че ще дойдете. Моля, заповядайте. — Английският му бе превъзходен и без акцент.

— Благодаря.

Двамата минаха през втора врата и се озоваха в малък, но елегантно обзаведен кабинет. Ласитър седна на тапициран в червена кожа стол, а Делла Торе се намести отсреща, зад старата библиотечна маса. Помнейки думите на Масина за триковете със светлината, Ласитър не пропусна да забележи умело скритите под стария гипсов таван индиректни осветителни тела, разположени така, че да осветяват по поразителен начин изсечените черти на Делла Торе.

— Разбрах, че работите върху репортаж за CNN…

— По-скоро още сме на идейната фаза.

— Добре… Отлично! Понякога си мисля, че големите медии полагат специални усилия да не ни забелязват.

Ласитър се засмя, както се очакваше от него.

— Е, сигурен съм, че не е чак така.

Делла Торе сви рамене:

— Така мисля. Но това няма никакво значение. Нали вече сте тук — Делла Торе вплете пръсти, постави лакти на масата и подпря брадичка върху ръцете си. — С какво ще започнем?

— Ами… — проточи Ласитър — идеята е да добия представа в каква степен ще ви хареса камерата, както и да ми разкажете малко история. Интересува ме например създаването на „Умбра Домини“…

— Разбира се — веднага реагира Делла Торе и отново се отпусна на стола. — Предполагам, известно ви е, че сме продукт — някои хора не биха пропуснали да ме поправят „вторичен продукт“ — на Ватикана–2… — И през следващите десет минути шефът на „Умбра Домини“ подаваше с усмивка на Ласитър само леки топки за загряване.

— В каква насока се промени организацията ви през последните години?