Мъглите на Авалон (Том 2)

— Нищо не разбирам от женски дрехи. Последния път я видях облечена в нещо бяло, украсено с перли. Перлите й ги донесе Мархус, прочутият ирландски рицар, като дар от краля на Ирландия. Чувах също, че братовчедка й — май се казваше Илейн — родила на Ланселет дъщеря. Или това беше миналата година? Преди това синът им бе провъзгласен за наследник на Артур. А в двора на крал Пелинор станал скандал — чух, че синът му, Ламорак, бил пратен с някаква задача в Лотиан, и като се върнал, обявил, че ще се жени за вдовицата на Лот, старата кралица Моргоуз…

Авалох се изкиска.

— Момчето трябва да се е побъркало. Моргоуз е поне на петдесет години, ако не са и повече!

— Четиридесет и пет — каза Моргана. — Тя е десет години по-голяма от мен.

Зададе си въпроса защо чопли собствената си рана. Толкова ли й се искаше Аколон да осъзнае колко е стара, че действително може само да бъде баба на челядта на Уриенс?

— Наистина се е побъркал — продължи Аколон. — Само пее някакви балади, разнася напред-назад жартиера на дамата и върши всякакви подобни глупости…

— Този жартиер би трябвало да става вече само за конска юзда, мисля аз — отбеляза Уриенс, но Аколон поклати глава.

— Не е така — наскоро виждах вдовицата на Лот. Тя все още е красива дама. Разбира се, не е момиче, но от това красотата й не намалява. По-скоро се чудя за какво й е такова недодялано хлапе като него. Ламорак надали има повече от двадесет години.

— За какво ли му е пък на него такава стара жена? — упорстваше Авалох.

— Може би — Уриенс се позасмя многозначително, — дамата е опитна в изкуството на любовта! Макар че изглежда невероятно да е толкова опитна, като беше женена дълги години за стария Лот. Сигурно е имала други учители…

Малин се изчерви и каза:

— Моля ви! Как може да се допускат такива приказки в един християнски дом?

Уриенс отбеляза:

— Ако не се допускаха, нямаше да си толкова наедряла в кръста, снахо.

— Но аз съм омъжена жена! — Бузите на Малин бяха станала алени. Моргана се намеси остро:

— Ако в едно християнско домакинство е прието да вършиш неща, за които после те е срам да говориш, нека Богинята ме опази да стана някога и аз християнка!

— Наистина — добави Авалох, — май не е добре да седим на трапезата и да злословим за тази дама, която е близка роднина на лейди Моргана.

Аколон се обади:

— Кралица Моргоуз няма съпруг, който би могъл да се засегне от любовните й истории. Тя е достатъчно възрастна, за да си бъде сама господарка. Несъмнено синовете й могат да бъдат само доволни, че тя приема да има само любовник, а не й е хрумнало да се омъжи за това момче! Всъщност тя не е ли и херцогиня на Корнуол?

— Не — каза Моргана. — Игрейн беше херцогиня на Корнуол, след като титлата бе отнета от Горлоис, защото измени на Пендрагон. Горлоис нямаше син, и тъй като Утър даде Тинтагел на Игрейн като сватбен подарък, предполагам, че сега титлата принадлежи на мен. — Внезапно я обзе остра носталгия по тази полузабравена страна. Припомни си мрачните очертания на замъка и околните скали на фона на небето, скритите долини, които сякаш изскачаха изневиделица пред пътника, неспирния шум на морето, което се разбиваше в брега под Тинтагел… „Тинтагел! Моят дом! Вярно, не мога да се върна на Авалон, но не съм и бездомница… Корнуол е мой!“