Целуната от сянката
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Целуната от сянката». Краткое содержание книги:
— Ваш ред е.
Двете с Лиса влязохме в другата стая. Амброуз ни последва и затвори вратата зад нас. Беше все едно да влезеш в нечие сърце. Всичко беше червено. Плюшен червен килим, канапе с дамаска от червено кадифе, червени тапети от брокат, червени сатенени възглавници, пръснати на пода. Върху една от тях седеше жена морой, четирийсет и няколко годишна, с черна къдрава коса и също толкова черни очи. Кожата й имаше съвсем лек мургав оттенък, но иначе беше бледа като всички морои. Черните й дрехи се открояваха ярко сред червената стая, а около врата и по ръцете й блестяха бижута с цвета на ноктите ми. Очаквах да заговори със загадъчен глас — с екзотичен акцент, — но думите й прозвучаха чисто по американски.
— Моля, седнете. — Посочи към възглавниците срещу нея. Амброуз седна на канапето. — Кого си довел? — обърна се към него, когато двете с Лиса седнахме.
— Принцеса Василиса Драгомир и нейната бъдеща пазителка Роуз. Искат бързо да им предскажеш бъдещето.
— Защо винаги пришпорваш нещата? — попита Ронда.
— Хей, не съм аз. Трябва да хванат самолет.
— Щеше да бъде същото и да не трябваше. Винаги си припрян.
Успях да се отърся от първоначалното си смайване от стаята и се заслушах в непринуденото им бъбрене. Направи ми впечатление, че имат едни и същи коси.
— Вие да не сте роднини? — попитах.
— Това е моята леля — с обич рече Амброуз. — Тя ме обожава.
Ронда завъртя очи.
Това беше изненада. Дампирите рядко поддържат връзка с роднините си морои, но пък и Амброуз едва ли можеше да се нарече нормален дампир. Лиса също бе заинтригувана от всичко това, ала нейният интерес бе по-различен от моя. Тя изучаваше напрегнато Ронда, опитвайки се да открие някакъв признак, че жената също владее елемента дух.
— Циганка ли си? — попитах аз.
Ронда изкриви лице, докато разбъркваше някакви карти.
— Аз съм ромка — отвърна тя. — Много хора ни наричат цигани, макар че терминът не е съвсем точен. Но всъщност първо съм морой. — Разбърка още малко картите, после ги подаде на Лиса. — Цепи, моля те.
Лиса продължаваше да се взира в жената, сякаш се надяваше да види някаква аура. Ейдриън можеше да различава тези, които владееха духа, но Лиса още не притежаваше това умение. Тя раздели картите и ги подаде на ясновидката. Ронда ги събра отново в цяла колода и извади три карти, които подреди пред Лиса.
Аз се наведох напред.
— Страхотно. — Бяха карти Таро. Не знаех много за тях, само това, че се предполага, че притежават мистични сили и могат да предсказват бъдещето. Не вярвах в това особено много, както не вярвах и в религията, но доскоро не вярвах и в призраци.
Трите карти бяха: Луната, Императрицата и Асо чаши. Амброуз надникна над рамото ми и се втренчи в картите.
— Ооо! — подсвирна. — Много интересно!
Ронда го погледна.
— Шшт. Не знаеш за какво говориш. — Обърна се отново към картите и потупа Асо чашите. — Ти си в навечерието на ново начало, възраждане на огромна сила и емоции. Животът ти ще се промени, но това ще бъде промяна, която ще те отведе в посока, която макар и трудна, накрая ще озари света.
— Леле! — едва промълвих.
Тогава Ронда посочи към Императрицата.
— Ще бъдеш лидер и ще притежаваш огромна власт, но ще управляващ с елегантност и ум. Семената за това вече са посети, макар че има известна несигурност — загадъчна поредица от влияния и намеси, които те заобикалят като мъгла. — Докато говореше, вниманието й бе приковано върху Луната. — Но цялостното ми впечатление е, че тези непознати фактори няма да те отклонят от съдбата ти.
Очите на Лиса се бяха разширили.
— И можеш да кажеш всичко това само от едни карти?
Ронда сви рамене.
— Да, картите го показват, но аз притежавам и дарба, която ми позволява да видя сили, които са отвъд възприятията на обикновените хора.
Ясновидката разбърка отново картите и ми ги подаде, за да цепя. Направих го и тя извади още три карти. Деветка мечове, Слънцето и Асо мечове. Картата на Слънцето беше обърната надолу.
Е, не разбирах нищо от тези работи, но внезапно изпитах чувството, че няма да чуя толкова хубави неща като Лиса. Картата на Императрицата изобразяваше жена в дълга рокля със звезди върху главата. Луната показваше кръгла луна с две кучета под нея, а Асо чаши изобразяваше скъпоценен бокал, пълен с цветя.