Целуната от сянката
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Целуната от сянката». Краткое содержание книги:
Ръцете на Амброуз се плъзгаха по прасеца и ходилото ми и той поде разговор за това колко елегантни крака имам. Ослепителната му усмивка, разкриваща безупречно бели зъби, не слезе от лицето му, но повечето от отговорите ми бяха кратки. Все още не можех да се съвзема от мисълта, че двамата с Татяна може да са заедно.
Лиса изпъшка безмълвно. Той флиртува с теб, Роуз! Какво ти става? Никога не си била толкова вързана! Аз си направих целия този труд да ти осигуря най-страхотния тип тук, а виж какво получавам в замяна!
Еднопосочният разговор започна да ми се струва като трън в задника. Исках да й кажа, че никога не съм я молила да ми „осигурява“ този тип. Внезапно в съзнанието ми изплува картината как кралицата ме вика спешно на нова аудиенция, за да ми крещи, задето имам несъществуваща афера и с Амброуз. Няма ли да е страхотно?
Амброуз продължи да се усмихва, докато разтриваше с палци долната част на едното ми ходило. Болеше — но болката бе приятна. Не бях осъзната колко е натъртено това място.
— Те си създават такива главоболия, за да ви карат да обличате точно определени черни и бели дрехи, ала никой не мисли за краката ви — промърмори замислено той. — Как успявате да сте на крак през целия ден и да сте в състояние да правите ритници със завъртане и да заемате котешка стойка с тези лоши обувки?
Тъкмо щях да му кажа, че не е нужно да се тревожи за краката ми, когато нещо ме осени. Ритници със завъртане и котешка стойка не бяха тайни термини, познати само на пазителите. Всеки можеше да влезе в Гугъл, да въведе бойни изкуства и да открие какво означават тези неща. При все това не очаквах някой морой да говори свободно на тази тема, а още по-малко пък захранващ. Вгледах се по-отблизо в Амброуз и забелязах как тъмните му очи се стрелкат будно и не пропускат нищо. Припомних си бързите му рефлекси, когато предотврати удара ми с крак.
Усетих как челюстта ми увисва, но побързах да я затворя, преди да заприличам на пълна глупачка.
— Ти си дампир — промълвих смаяно.
Глава 16
Както и ти — подразни ме той. — Да, но аз си помислих, че…
— Че съм човек? Заради белезите от ухапване?
— Да — признах. Нямаше смисъл да лъжа.
— Всички трябва да оцеляваме някак си — сви рамене той. — А дампирите умеят да намират начини за това.
— Така е, но повечето от нас стават пазители — изтъкнах. — Особено мъжете. — Още не можех да повярвам, че той е дампир и че не го бях забелязала веднага.
Много отдавна дампирите са били родени от връзката между хора и морои. Ние сме наполовина хора, наполовина морои. През годините мороите са започнали да странят от хората. Хората станали твърде много и повече, не се нуждаели от магията на мороите. Сега мороите се бояха, че ако съществуването им бъде разкрито, хората ще ги превърнат в опитни зайчета за експериментите си. Затова по този начин повече не се раждат дампири, а по някакъв странен генетичен каприз, когато дампири се съберат с дампири, не могат да имат деца и да създават други дампири.
Единственият начин да се продължи възпроизводството на расата ни е морои да се събират с дампири. Според нормалната логика би трябвало да си помислите, че от дампир и морой ще се роди бебе, което е три четвърти морой. Не. Ние се раждаме с идеални дампирски гени, наполовина от едните и от другите, като съчетаваме най-добрите качества от двете раси. Повечето дампири са потомци на жени дампири и мъже морои. От векове тези жени изпращат децата си, за да бъдат отгледани някъде другаде, за да могат майките отново да се върнат към призванието си на пазители. Това е направила и моята майка.
Но с течение на годините някои жени дампири решили сами да отглеждат децата си. Не желаели да бъдат пазители, а вместо това се събирали да живеят в общности. Това е направила майката на Дмитрий. За тези жени се носят много грозни слухове, защото мъжете морои често ги посещават с надеждата да получат евтин секс. Дмитрий ми е казвал, че голяма част от тези истории са преувеличени и че повечето жени дампири съвсем не са толкова леснодостъпни. Слуховете се пораждат от факта, че тези жени почти винаги са самотни майки, които не поддържат контакт с бащите на децата си — и защото някои жени дампири позволяват на мороите да пият от кръвта им по време на секс. В нашата култура това се смята за извратено и мръсно нещо и има прякор за тези жени дампири, които не са пазители: кървави курви.
Но никога дори не съм си и представяла, че ще срещна мъж кървава курва.