Стъкларят от Мурано
- Автор: Фиорато Марина
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Стъкларят от Мурано». Краткое содержание книги:
— Нося твоето дете!
По лицето му се изписа шок. Но след няколко мига на замаяност ръцете му се спуснаха към корема й и се спряха там върху нейните. После той сведе глава и тя усети милувката на меките му къдрици, когато той постави драскащата си буза върху стомаха й. Леонора почувства нещо мокро, а когато той вдигна очи към нея, тя зърна в тях сълзи. И в този момент разбра, че всичко ще бъде наред.
И наистина беше наред. Алесандро бе толкова щастлив, че започна да звъни на всичките си приятели и познати, за да се хвали, че ще има син.
— Откъде знаеш, че ще бъде момче? — смееше се щастливо Леонора.
Обаче той упорито отказваше да приеме и другата алтернатива, отсичайки кратко и ясно:
— Просто знам!
Тя се опита да го подкачи, че е типичен италианец, обаче той не й се върза и само заяви:
— Не, скъпа, не ме разбра! Няма да я обичам по-малко, ако е момиче, но сега просто знам, че е момче!
И толкова. Категорично отказа да промени мнението си.
През останалата част от сутринта се отнасяше с нея като крехкото стъкло от нейната метафора — подаваше й вода, поднасяше й стола, автоматично грабваше от ръцете й и най-малкия товар. Тя го подкачаше, но единствено от облекчение и щастие.
И въпреки това…
Ето че твърде скоро него вече го нямаше. Днес беше официален почивен ден — понеделникът след неделята на Празника на мъртвите, но утре курсът му продължаваше. Трябваше да се върне във Виченца още този следобед, за да си подготви уроците за утрешния ден. Докато си тръгваше от апартамента й, той я целуна много по-нежно от друг път, но въпреки милото му отношение Леонора не можеше да не си представи самотната седмица, която й предстоеше. А после, когато той заеме поста си във Венеция, тогава какво следва?
Не смея да го попитам.
Леонора се опита да си намери разни задачи из къщата, за да не мисли за него, но след като така и не успя да свърши нищо, реши да отиде до библиотека „Сансовиниана“, за да направи някои проучвания за Корадино. Защото утре трябваше да се върне във форначе и да се изправи срещу гнева на Аделино относно провалената му кампания. А сега и тази новина…
А после какво?
Държеше да бъде искрена към самата себе си. Въпреки голямата си радост Алесандро не спомена нищо за бъдещи планове. Говореше единствено за детето. И макар Леонора да не очакваше чак викторианско предложение за брак, не можеше да не отчете като странен факта, че той нито веднъж не спомена за намерения да се пренесе при нея.
Докато прекосяваше площада пред дома си, тя отново усети как градът започва да я отхвърля. Усещаше как и любовникът й, и професията й й се изплъзват и над нея се спуска студената и пуста венецианска зима. Замисли се за туристите и пътешествениците, за търсачите на удоволствия и ядящите лотоси, които вече бяха заминали оттук. Те никога не бяха виждали града такъв. Този негов облик бе познат единствено на местните жители. Мрачните очи, старите камъни и пустотата. Обаче тя вдигна високо глава и се концентрира единствено върху мисълта за детето си.
Трябва да науча истината за Корадино, преди детето да се роди! Преди да се обърна към бъдещето си, трябва да се помиря с миналото си! Защото Корадино е миналото и на това дете!
Двайсет и четвърта глава
Прокудена
— Съжалявам, Леонора!
Ако трябваше да бъде честна, Аделино действително изглеждаше като човек, който съжалява. Освен това имаше вид на стар и много болен.
— Наложи се да отменя кампанията. Кредиторите ме погнаха. И точно сега не мога да си позволя да те задържа.
И както му беше обичаят, той се насочи към прозореца, за да потърси успокоение в гледката.
Леонора усети как нещо в стомаха й потрепва.
Това бебето ли беше? Или осъзнаването, че току-що изгубих работата, заради която дойдох тук?
Тя постави ръка на корема си, а старецът се обърна точно навреме, за да улови този жест. Махна с ръка и добави:
— А сега и с твоята… прекрасна новина, съображенията не са само финансови, но и свързани с твоето здраве. Представяш ли си как ще се отразят на детето всичките тези химикали и пигменти, които използваме тук? Да не говорим пък за горещината! И без това съвсем скоро ти сама щеше да ни напуснеш. Кога се очаква великото събитие? През февруари ли?