Стъкларят от Мурано
- Автор: Фиорато Марина
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Стъкларят от Мурано». Краткое содержание книги:
— Вичентини манджа гати.
Почти моментално дойде и отговорът:
— Веронези тути мати.
До този момент Корадино никога не бе допускал, че при каквито и да било обстоятелства би се зарадвал да види Гастон Дюпармьор. Но сега едва не заплака от радост, докато се качваше на рибарската лодка, и стисна подадената му ръка с искрена топлота.
После се сви на дъното на лодката, а тя се спусна почти безшумно през лагуната, с лек плясък на веслата. В този момент Корадино се замисли върху думите от паролата им и за това колко са верни. Да, веронците действително бяха луди — ето, Жулиета също е била от Верона, а трябва да си луд, за да се подложиш на онова, което той току-що бе преживял. Но после се усети и се поправи:
Не, не е била луда, защото онова, което е сторила, го е сторила от любов. Също като мен.
Двайсет и трета глава
Промисълът на Богинята
Да си искал нещо толкова дълго, да си хранел безумни надежди дотогава, докато и самата надежда умре и на нейно място се настани примирението. Почти да си забравил кое е било онова, което толкова много си искал. А после, накрая, да го получиш и да бъдеш изпълнен в равна мяра от радост и ужас. Венеция е призма. Светлината навлиза в нея бяла и я напуска в дъга от цветове. Тук всичко се променя. Аз също съм променена.
Леонора лежеше до Алесандро, поставила ръце върху голия си корем, пазейки детето вътре.
Какофонията от камбани, която се носеше из Венеция, винаги я събуждаше, макар че коренякът до нея си спеше блажено насред обичайната песен на своя град.
Не се страхувай! Островът е пълен с шумове, звуци и сладки напеви, които дават само наслада и не нараняват…
Не че тя имаше нещо против този начин на събуждане — за нея беше удоволствие да бъде извадена от съня си от камбаните, да лежи под златистия отблясък на утрото и да наблюдава извивката на гърба на Алесандро, понякога леко да докосва топлата му коса и да си мисли лениво за предстоящия ден. Ала днес мислите й се намираха в пълен хаос, докато се опитваше да осъзнае онова, което се бе случило с нея и последиците му за нейния живот. Умът й се втурна първо към практическата страна на проблема — какво ще каже на Алесандро? Ами работата й? Дали все още има такава? После се насочи към фантазиите — двамата с Алесандро прегръщат златокосо дете, докато гондолата им се плъзва под Моста на въздишките. Но каквото и да правеха мислите й, в крайна сметка се ориентираха към един аспект — подобно на ято чайки над траулер, те кръжаха самостоятелно, но при вида на издигащата се над водата мрежа, пълна с риба, винаги се спускаха заедно. И всички нейни мисли накрая се връщаха към детето в утробата й, както и към въпроса: как да съобщи на Алесандро?
Дълго време бе гледала на себе си като на „ялова“. Старомодната дума така и отказваше да напусне ума й. Тя като че ли обобщаваше всичко в тогавашния й живот — не само факта, че бе бездетна, но и усещането да си сам, изоставен. Думата „ялова“ описваше пустите, мрачни блатисти земи в стила на сестрите Бронте26 където нищо не растеше и никой никога не стъпваше. Нейната „яловост“ се бе превърнала в неразривна част от нея — етикет, който тя доброволно бе сложила на самата себе си. Носеше го като непосилен товар. И психиката й се бе поддала дотолкова на това самовнушение, че след „безопасния секс“ от първата им среща тя бе престанала да използва каквито и да било контрацептиви. А той, като типичен италианец, бе приел, че Леонора „има грижата“. И тя го бе потвърдила.
26
Ан, Шарлот и Емили Бронте, прочути английски писателки от XIX век. Най-известна от тях е Емили Бронте с романа си „Брулени хълмове“. — Б.пр.