Последно изкушение

Берлинският апартамент беше точно такъв, какъвто й го бе описала Петра. Удобен, без излишна пищност, тих и сигурен, анонимен, но не толкова безличен, колкото една хотелска стая. Тя беше сигурна, че Каролайн Джексън би имала точно такива изисквания към временното си жилище. Малкото лични вещи в апартамента бяха типични за нейното второ „аз“. Самата Карол никога не би избрала точно тези книги, точно такава рамка за снимка, не би си купила такъв пищен и екстравагантно-аранжиран букет. Но тъкмо тази вечер й беше необходимо да си припомни, че е Карол Джордан. Каролайн Джексън не можеше да й помогне при внимателното съставяне на писмото, което искаше да изпрати — за него й бяха необходими собствените й душевни характеристики.

Изминалите няколко дни бяха същински водовъртеж от мозъчна дейност. Карол беше удивена от огромния обем информация за Тадеуш Радецки, който Петра Бекер беше успяла да събере. Можеше и да си представи колко е изтормозена немската й колежка от очевидната неспособност на собствения й екип да приключи операцията и да намери повод за ареста на Радецки. Той като че ли си вършеше работата абсолютно безнаказано — най-вече защото никога досега не беше правил грешката на повечето престъпници, които започваха да вярват в собствената си недосегаемост. Именно това неоснователно самочувствие водеше рано или късно до провала им. Карол го знаеше от собствен опит. Но Радецки така и не беше изгубил склонността да проявява постоянна предпазливост. Такава беше рецептата за успеха му — доверяваше се на извънредно малко хора, можеше да прави разлика между стремежа към добра печалба и чистата алчност, и очевидно никога не вдигаше бариерата между безукорния си публичен образ и мръсния бизнес, който му осигуряваше високо обществено положение. Най-хубавото в тази съвършена рецепта беше присъствието на Красич, който си беше изградил репутация на абсолютно безмилостен човек и очевидно й се наслаждаваше.

Но въпреки че Радецки досега винаги бе успявал да стои извън обсега на правораздаването, той не бе останал напълно недокоснат от пипалата, които Петра Бекер бе пускала упорито към него. Досието му, което тя беше събрала, беше внушително. В него фигурираше всичко — от музикалните му предпочитания до имената на магазините, от които купуваше дрехите си. Заучаването на всичко това беше първата задача на Карол, и тя я накара за първи път да почувства какво значи да приемеш чужда самоличност. Трябваше да запамети колкото е възможно повече от тази информация и същевременно да я складира в някой по-отдалечен ъгъл на съзнанието си. Каролайн Джексън не би трябвало да знае почти нищо за вкусовете и наклонностите на Радецки, и необходимостта да разцепи съзнанието си на две, подейства на Карол доста дезориентиращо. Точно тогава реши да пренебрегне професионалните ограничения и да се свърже с Тони.