Последно изкушение

— Помня ви — каза той рязко.

Пени Бърджис беше криминален репортер на „Брадфийлд Сентинъл Таймс“, когато Тони сътрудничеше на местната полиция и за първи път участва в разкриването на сериен убиец. Тя го преследваше на всяка крачка и направи всичко по силите си, та името му да не слиза от първите страници на вестниците.

— Вижте какво, надявах се да се съгласите да поговорим. Във връзка с това, което се случи днес следобед в апелативния съд.

Пред очите му примигна сигнал за опасност. Ако обжалването на Ванс не беше успяло, никой нямаше да го търси за разговор.

— Съжалявам — отвърна той уклончиво. — Днес не съм слушал новините. За какво става дума?

— Никой ли не ви се е обаждал? — попита Пени удивено.

— Имах часове. Влязох в кабинета си в момента, в който звъннахте. Какво се е случило в апелативния съд?

— Съдиите решиха, че присъдата срещу Ванс за убийството на Шаз Боуман е нестабилна.

Тони изпита чувството, че пред краката му се е раззинала пропаст. Зави му се свят и той се хвана с една ръка за бюрото. През шума в ушите си долови, че Пени Бърджис продължава да говори. Наложи си да се вслуша в думите й.

— Новината не е толкова лоша, колкото звучи първоначално — обясняваше тя. — Незабавно го арестуваха повторно по обвинение в убийството на Барбара Фенуик. Пак е в затвора, като следствен. Според един от моите източници в полицията, по време на първоначалното разследване имало някакви показания на един търговец от пазара, които подкопали сериозно обвинението и прокурорът решил да не развива тази линия.

— Помня — каза Тони.

— Е, доколкото разбрах, някаква радиорепортерка на Би Би Си проучвала самостоятелно случая и успяла да запише свидетеля как си признава, че е говорил така по настояване на самия Ванс. Сега той отрича изцяло предишните си показания. Така че предстои нов процес. Говори се, че кралските прокурори са настроени умерено оптимистично. Исках да разбера какво мислите вие по въпроса.

— Нямам какво да кажа — отвърна той уморено.

— Не искам от вас да коментирате новото обвинение, това не е и редно. Но не може да не сте разстроен от факта, че е бил оправдан за убийството на вашата възпитаничка.

— Както вече казах, не коментирам — той остави внимателно слушалката на мястото й. Искаше му се да я удари толкова силно, че да счупи пластмасовата кутия, но железният самоконтрол се беше превърнал в неразделна част от личността му. Притвори очи и издиша бавно и продължително. Онзи мръсник Ванс го беше заплашил, че ще превърне живота му в ад и като че ли беше на път да изпълни заканата си. Можеше и да го осъдят по обвинение в други убийства, но беше успял да се отърве от присъдата, която имаше най-голямо значение за Тони. Не беше и само това — относителната анонимност, която беше постигнал, се разби от едно-единствено телефонно обаждане.

Преди да направи каквото и да е друго, телефонът отново иззвъня. Този път той не вдигна слушалката. Зачуди се колко дълго ще издържи така, докато някой светъл ум в пресслужбата на университета не реши, че едно интервю на Тони Хил в медиите ще се отрази положително на учебното заведение. Скочи на крака и тръгна към вратата. Време беше да мине в нелегалност.