Последно изкушение
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последно изкушение». Краткое содержание книги:
Карол вървеше след Лари Гандал, представител на британската полиция в Европол, който я беше посрещнал на летището. Двамата вървяха по коридорите на централата на Европол, която се намираше на Раамвег. С безукорно изгладения си костюм и ниско подстриганата, оредяваща коса, Гандал приличаше по-скоро на високопоставен финансист, отколкото на полицейски служител. Но около него витаеше нещо неуловимо, което го бележеше като англичанин — и това не беше характерният акцент на жител на Средна Англия.
Той я въведе в една малка стая за конференции на третия етаж. Единственият прозорец на стаята гледаше към вътрешния двор — нямаше как хората в помещението да бъдат наблюдавани отвън. Докато Карол се разполагаше в единия край на дългата маса от светло дърво, вратата се отвори и в стаята влезе висока, тъмнокоса жена с едър кокал. Движеше се с небрежната грация на спортист, който се чувства добре в кожата си. Беше облечена спортно — с черни джинси, черен пуловер и износено кожено яке. През рамото й висеше платнена чанта с рекламен стикер от Берлинския филмов фестивал. Приличаше повече на филмов продуцент, отколкото на полицай. Косата й беше подстригана ниско и екстравагантно разрошена. Имаше триъгълно лице — с широко чело и заострена брадичка, и много тънки устни.
Изглеждаше смущаващо строга, но когато се усмихна, сините й очи се присвиха в ъгълчетата, издавайки известна мекота.
— Здравей — каза тя. — Аз съм Петра Бекер.
Прекоси стаята, без да обръща внимание на Гандал, и се упъти право към Карол.
— Ти трябва да си Карол Джордан.
Говореше английски с лек американски оттенък, който прикриваше немския акцент.
Петра протегна ръка на Карол, а Карол се изправи и я стисна.
— Радвам се да се запознаем. Това е Лари Гандал, един от британските служители в Европол.
Петра кимна и издърпа стола, който беше непосредствено до стола на Карол, така че двете седнаха под ъгъл една спрямо друга. Това изолираше Гандал, макар той да не го съзнаваше. Той се беше разположил срещу Карол, така че широката маса ги разделяше.
— Приятно ми е да се запознаем, Петра — каза той малко снизходително. — Тук съм, за да ви улесня и да отговарям на евентуално възникнали въпроси, които може да влизат в моята компетентност. Но по принцип това е съвместна операция на британската и немската полиция, така че вие двете решавате как точно да я проведете.
— Благодаря, Лари — тонът на Карол не го изолираше напълно, но тя явно беше съсредоточила вниманието си върху Петра — жената, която щеше да бъде единствената й връзка с действителността, когато потънеше в ледените води на работата под прикритие. Петра щеше да бъде единствената й защита, но колкото и парадоксално да звучеше, тъкмо тя можеше да я изложи и на най-голяма опасност. За Карол беше извънредно важно да установи някаква близост с нея, основаваща се поне на взаимно уважение. Симпатията би била допълнително предимство. — Много се радвам, че можа да дойдеш, за да обсъдим нещата извън територията на операцията — продължи тя. — Сигурна съм, че имаш също толкова работа в Берлин, колкото имам и аз в Лондон. Никога не е лесно да се измъкнеш от ежедневните задължения.
Петра изкриви уста в подобие на усмивка.
— Тадеуш Радецки е основното ми задължение от много време насам. Можеш да ми вярваш, нямам чувството, че съм се измъкнала от ежедневието.
— Да, разбирам. Радвам се, че свръзката ми ще бъде човек, който е толкова добре запознат с положението. Аз съм още напълно неориентирана, и ще имам голяма нужда от помощта ти. Искаше ми се да обсъдим подробно практическата страна на задачата, докато Лари е тук, за да ни казва кое е осъществимо и кое — не. А после двете можем да отидем в моя хотел и да се заемем с всичко, което трябва да знам за Радецки и неговата организация. Съгласна ли си?
Гандал понечи да възрази, но Петра забеляза раздвижването му и го превари:
— Чудесно. Тези офиси действат ужасно потискащо, нали?
— Именно. А на мен ми е необходимо да разбера личността на Радецки не само с разума, но и с душата си. Разчитам на теб да ми го разясниш.
Петра повдигна вежди.
— Ще направя всичко по силите си — тя помълча, наклонила глава на една страна, разучавайки Карол. — Знаеш ли, бяха ми казали, че приличаш на Базлер, и наистина е така, забелязах го още на снимката. Но като те видях в плът и кръв — приликата е направо плашеща. Все едно си нейна близначка. Радецки ще се побърка. Мога да се закълна, че няма да може да дойде на себе си, когато те види.