Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
— За Лондон ли? Чакай малко, а сега къде си?
— В Борнмът. Трябваше да говоря и с Лизи. Все още ли си в хотела?
— Не, аз съм в… Съмърсет.
Пауза.
— Къде?
— Дойдох в Гластънбъри.
— Какво?
— Чуй ме, намерихме нещо! Под Хълма на Гластънбъри има нещо. Смятаме, че това е гробницата на Артур — намерихме входа!
Още една дълга пауза. След това:
— По дяволите, Нина! — Гласът му бе достатъчно силен, за да го чуят и другите в стаята. — Нали ти казах да не ходиш!
— Да, а аз ти казах, да не ми казваш какво да правя, Еди! Имаме работа за вършене, забрави ли — да намерим Екскалибур? Е, ние се занимавахме точно с това.
— Ние? И Джак ли е там?
— Да, Джак е тук — сопна му се Нина. Тя ги погледна. Смутената Клоуи разглеждаше с напрегнат интерес стенния часовник, докато Мичъл я гледаше с любопитство. — За бога, Еди. Затова ли се държиш толкова собственически, когато той е наоколо? Все едно си царят на положението!
Той сумтя ядосано известно време.
— Виж какво, просто се върни в Лондон, чу ли? Трябва да поговорим.
— Ще трябва да изчака до утре. Тази нощ оставам тук.
— С Джак?
Нина раздразнено стисна зъби.
— Да, Еди, с Джак.
— Край. Идвам при вас. Лизи, трябва ми колата ти. — Нина чу как Елизабет му казва, че в никакъв случай няма да му я даде. — Добре тогава, ще си хвана такси! Къде се намирате?
— Еди, не ставай смешен — виж какво, нямам никакво намерение да говоря с теб, докато не спреш да се държиш като дете! Разбра ли? Ще говорим утре, като се вземеш в ръце. — Тя натисна бутона за прекъсване на връзката, преди Чейс да успее да каже нещо. — Аггрррх!
— Аз, ъъъ, ще заредя чиниите в миялната машина — припряно рече Клоуи, и бързо разчисти масата. Скри се в кухнята, като остави Нина и Мичъл сами.
— По дяволите! — Нина замахна с телефона към масата, но си спомни, че е гост тук, затова се задоволи да удари с него по бедрото си. — Бях забравила до каква степен е способен да ме ядоса. Понякога се чудя какво, за бога, намирам в него.
— Предполагам, че противоположностите се привличат — каза Мичъл. Той протегна ръка и успокояващо я потупа по рамото.
— Да, но на моменти той е прекалено противоположен! За бога, аз съм сгодена за този мъж, но едва ли имаме нещо общо! Понякога се притеснявам, че… — Гласът й секна.
— Какво?
— Не би трябвало да говоря за това. Проблемът си е мой, няма нищо общо с теб. Може би дори не искаш да ме слушаш.
Той я погледна съчувствено.
— Може би ще успея да ти помогна.
Нина сбърчи лице.
— Знам ли, просто… Притеснявам се, че може би сме твърде различни! — избъбри тя и признанието й донесе едновременно облекчение и вина.
— Смяташ, че ако се ожените, бракът ви няма да потръгне?
— Точно така! Еди вече е бил женен и… Е, може би това не е най-подходящия пример за провален брак, но двамата със София поне бяха от една държава.
— Разговаряла ли си с него за това?
— Да, бе! — изсмя се Нина. — За да говори за чувствата си, без да си прави глупави шеги с тях, Еди трябва да се намира пред очите на смъртта. — Тя изръмжа раздразнено. — Какво да правя сега! Ти премина ли през такива колебания преди да се ожениш?
— Боя се, че не — отвърна Мичъл. — И двамата смятахме, че си подхождаме идеално. Наивността на младостта, предполагам.
— Страхотно, наистина имах нужда от напомняне, че вече официално не съм млада. — Но в думите й се усещаше веселие. — Господи, понякога направо ме влудява. Защо не може да е малко по…
— Като теб?
— Точно така! Е, не съвсем, би било нередно и нарцистично от моя страна да го искам. — Мичъл се засмя; след няколко секунди Нина се присъедини към смеха му. — Но е имало моменти, в които ми се е искало да е малко по-малко… като Еди.
Мичъл премести стола си към нея и я погледна в очите.
— И малко повече… като доктор?
Нина отново се засмя и го погледна разбиращо.
— Еди беше прав за теб. Ти наистина флиртуваш.
— Този път ме хвана — отвърна Мичъл, като притисна ръка към сърцето си в жест на фалшиво покаяние. — Признавам, че това е един от недостатъците ми. Но единственото нещо, което има значение, е дали флиртувам добре?
Тя се усмихна, наслаждавайки се на вниманието му.
— Трябва да призная, че… никак не е зле.