Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
Нина взе другото фенерче и погледна сама.
— Нали досега са издържали — каза тя, като се надяваше, че думите й няма да подействат като проклятие. Бързо докосна огърлицата си за късмет. — Стига някой да не ги ритне, всичко ще бъде наред.
— Не съм толкова сигурна — каза нервно Клоуи. — Мисля, че предпочитам да изчакам тук, да удържам фронта. Нали нямате нищо против?
Нина й се усмихна успокояващо, докато взимаше жълтата каска от раницата на Клоуи.
— Сигурно ще постъпиш най-правилно. Но ние трябва да проверим тунела колкото се може по-бързо, така че…
Мичъл измъкна втората каска, след което извади едното уоки-токи и го подаде на Клоуи.
— Нали знаеш как се използва? — Тя кимна с глава. — Чудесно. Ще ти разказваме с подробности какво намираме долу.
— Късмет! — пожела им тя, докато двамата събраха оборудването си и се спуснаха надолу по тунела.
— Благодаря, но се надявам да нямаме нужда от него — отвърна Нина.
Първото нещо, с което се сблъска, когато навлезе в тунела, беше миризмата, задушливата, просмукваща се във всичко воня на гнили растения. Клоуи беше казала, че целият район някога е бил блато, и тук определено миришеше така. Второто нещо беше, че въпреки своята теснота, тунелът очевидно не беше направен набързо. Той беше внимателно и усърдно издълбан в Хълма, стените му бяха гладки, а дървените подпори — поставени на равни интервали. Въпреки че беше скрита, монасите се бяха постарали да направят гробницата достойна за своя крал.
Зад нея, приведен ниско, Мичъл вдигна радиостанцията към устните си.
— Проба, проба. Доктор Лам, чувате ли ме?
— Високо и ясно — дойде отговорът. — Как ви се струва досега?
— С една дума ли? Смрадливо.
Нина се усмихна на съвсем ненаучния му отговор, след което се съсредоточи върху тунела, който лежеше пред нея. Достигнаха до подножието на хълма.
— Вече става по-равно. — Тя се спря, когато забеляза, че пътеката пред нея се разклонява. — Ха така…
— Какво има? — попита Мичъл.
— Навлизаме в лабиринта. — На стената на пътеката, която завиваше наляво, тя забеляза малка табела с гравиран надпис. — Подай ми радиото. — Мичъл се подчини. — Клоуи? Мисля, че имаме нужда от твоето експертно мнение. Пред нас има два пътя — левият е маркиран с плочка, на която пише „Моргана“.
— Известна като Моргана ле Фей — отвърна Клоуи по другото уоки-токи. — Според легендата това е сестрата на Артур. Какво пише на другия тунел?
— Нищо, и като че ли никога не е имало табела. По стената не се забелязват дупки, където би могла да стои, преди да падне. Какво мислиш?
— Не съм сигурна — каза Клоуи. — Само по себе си нищо не значи.
Нина освети и двата тунела с фенерчето. Изглеждаха й еднакви и свиваха рязко след няколко крачки.
— Май ще трябва сами да проверим накъде водят. — Тя погледна назад към Мичъл. — По морганиния, или не?
Той сви рамене.
— Не питай мен. Това е в твоята област.
— Да, знаех си, че всичко ще стовариш върху мен. Добре… Моргана — реши тя, като обърна глава към левия тунел.
Върху глинения под се беше образувала локва. Нина прецапа през нея и стигна до първия завой. Недалеч напред тунелът отново завиваше. Тук земята беше по-суха, въпреки че стените и дървените подпори имаха същия влажен блясък, както и в останалата част от тунела. Тя забави крачка, притеснена от нещо. Защо тук нямаше локви?
Мичъл се блъсна в нея.
— Какво има?
— Не съм сигурна, просто… — Тя поклати глава. — Да видим къде ще ни отведе.
Тя пристъпи напред — и подът се срина под краката й.
Тя залитна напред и изпищя, размаха ръце и фенерчето й излетя, като освети, падайки, дълбока тъмна дупка.
Мичъл я сграбчи и рязко я дръпна към себе си миг преди да полети в нея.
— По дяволите! — изпъшка тя и се подпря на Мичъл, а сърцето й щеше да изхвръкне от гърдите.
— Добре ли си?
Нина си пое дълбоко дъх, като се опита да се успокои.
— Така мисля. По дяволите! — Тя погледна предпазливо в дупката и видя как е била измамена. Една тънка дървена плоча беше захлупила дупката и върху нея бе посипан тънък слой пръст, за да се слее с пода. Нужна беше само една стъпка, за да хлътне и да падне в пълна с вода дупка, от чието дъно стърчаха набити остри колове.
— Гадничко — отбеляза Мичъл.
— Помогни ми да я премина — каза Нина, след като възвърна самообладание.