Тайната на Ескалибур

Тя нанесе камъните от всички снимки поред върху рисунката на лабиринта. Отне й няколко минути, но постепенно следите, оставени от монасите, започнаха да се изясняват. Във всички лабиринти се повтаряха само три камъка.

Нина погледна крайния резултат — рисунката вече се беше превърнала в карта.

— Обзалагам се, че липсващото парче от меча ще има само един от тези маркери — каза тя, като ги загради с линия. — Точно тук се намира гробницата, така ще намерим входа. Може да изглежда просто като декорация, но ако знаете какво означава, тя ще ви отведе право до входа!

Клоуи се взря в рисунката.

— Знам как да намерим тези точки, но на нито една от тях вече няма камъни. Ако там наистина има вход, няма да е лесно да го открием — всяка година хиляди хора преминават през лабиринта, но никой не е открил нещо толкова голямо.

— Да, но те не са знаели къде да търсят, нали? — рече Мичъл. — Къде се намира най-близкият?

Нина подаде тетрадката на Клоуи. Тя я завъртя, за да наложи очертанията на грубата карта върху Хълма.

— Петата тераса на западната страна. От тук. — И тя ги поведе по пътеката нагоре по хълма.

Щом стигнаха терасата, Клоуи ги поведе покрай стръмния склон.

— Някъде тук трябва да е — каза най-накрая тя, като се спря. Над тях се виждаше само кулата на Свети Михаил, която се извисяваше на върха на Хълма. На мястото не се забелязваше нищо необичайно, само трева и заешки дупки.

— Нищо не виждам — оплака се Мичъл.

— Ако има нещо, то ще бъде закопано. Ето, опитай с това. — Клоуи отново отвори раницата си и измъкна от нея шепа стоманени колчета за разпъване на палатка, всяко с дължина от около осем инча, и подаде по едно на Нина и Мичъл. — Поразровете терена.

Нина клекна и заби клина в земята. Тя беше доста твърда и се наложи да приложи доста сила, за да го забие колкото се може по-дълбоко.

— Ами тук няма нищо — каза тя, като го измъкна навън и опита пак на няколко фута встрани. Мичъл разбра идеята й и се включи в операцията, последван от Клоуи.

След половин час търсене резултатът бяха само камъни: със сигурност нищо, което можеше да се определи като вход.

— Дотук с тази идея — въздъхна Мичъл.

— Има още две места — напомни му Нина.

Следващото се намираше на шестата тераса и гледаше на северозапад. Този път се оказаха в полезрението на повечето туристи и привлякоха доста любопитни погледи, докато забиваха клиновете в земята. Но отново не откриха нищо.

— Третия път е на късмет — обяви с надежда Клоуи, като отново прегледа картата. — Така, последното място се намира на… първата тераса, от югоизточната страна. Боя се, че трябва да слезем пак до долу и да заобиколим хълма от другата страна.

Нина погледна към слънцето, което упорито се снижаваше към хоризонта на запад.

— Ще ни стигне ли времето да идем дотам?

— Би трябвало, въпреки че няма да разполагаме с много време за търсене преди да се стъмни. Между другото, къде сте отседнали?

— В Лондон — отвърна Мичъл.

Тя го изгледа ужасена.

— И смятате да изминете целия път обратно до там? О, я стига, едва ли ще стигнете преди полунощ! Аз живея в Шептън Малит, само на десет минути път от тук. Можете да останете у дома, имам свободна стая. И диван — обърна се тя към Мичъл. Той въобще не изглеждаше доволен от перспективата.

— Сигурна ли сте? — попита Нина.

— Разбира се, няма проблем. Пък и колко често ми се случва да ми гостува откривателката на Атлантида? За мен ще бъде чест.

— В такъв случай приемаме. Нали така, Джак? — Той изсумтя неопределено.

— Прекрасно! По-добре да тръгваме.

Скритата от слънцето югоизточна страна на Хълма беше по-студена и по-злокобна. Кулата на върха въобще не се виждаше от тук, дори самият Гластънбъри беше скрит от погледа им, което засилваше усещането за изолация. Гласовете на туристите се изгубиха; освен чуруликането на птиците в далечината, единственият признак на живот беше една самотна крава в полето под тях, която не обръщаше абсолютно никакво внимание на посетителите.

— Точно тук е трябвало да бъде последният маркер — заяви Клоуи, като се консултира с картата.

Нина огледа хълма. Не забеляза никаква разлика от двете предишни места, които бяха претърсили.