Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
— Доставя ти удоволствие, а, елфе?
— Практичност, уважаемо джудже, и мрачно решение. Нямаме достатъчно килии, нито пък са ни нужни в тази ситуация — той му намигна и се обърна наполовина, преди да добави: — Те нападнаха рицар от ордена — рицар-чирак, ако трябва да сме точни. Случаят е съвсем ясен, нали?
— Знаеш, че е по-сложно от това — отвърна Атрогейт. — Знаеш какво се случи в онзи замък и какви съюзи бе сключила племенницата на краля.
— Не знам нищо подобно — отвърна Келедон. — Знам само, че редът трябва да се опазва и че Цитаделата на убийците сама предизвика съдбата си.
— И вашата лейди Елъри е все така мъртва.
— А Гарет е все така крал.
С тази твърда забележка Келедон Кирни напусна стаята и тресна вратата след себе си.
Верен на думите си, Келедон се погрижи заедно с обилната си закуска Атрогейт да получи и стълба.
Джуджето шумно задъвка храната си, опитвайки се да заглуши церемонията отвън, както и да не обръща внимание на четенето на обвиненията и настояването за признания, много от които бяха предложени с жалки плачливи гласове.
— Ба, просто си идете с достойнство, тъпаци — промърмори многократно Атрогейт и загриза още по-усилено твърдия сладкиш.
Като пеперуда, привлечена от пламъка обаче, джуджето не можа да удържи любопитството си и успя да постави стълбата и да се покатери точно когато седем от членовете на цитаделата увиснаха на въжето. Повечето умряха веднага, сред тях Джуриймо Паскададъл, а двама, включително един полуръст, когото Атрогейт познаваше като Киникуипс Ситния — магистър Киникуипс — се бориха и ритаха известно време, преди да застинат.
„Магистър Киникуипс“, помисли си Атрогейт, докато слизаше от стълбата към оставащата храна.
Магистър на Цитаделата.
Атрогейт потрепна, като си припомни заплахите на Келедон.
Внезапно и вероятно за пръв път в живота си джуджето нямаше никакво желание да яде.
Глава 12
Котка и мишка
— Какво да правя? — обърна се към великия маг нервната жена.
Кнеликт я изгледа сурово и тя се отдръпна от него. Не трябваше да задава такива въпроси. В крайна сметка, задачите й във Ваасанската порта бяха достатъчно прости и не се бяха променяли от пет години.
Жената задъвка долната си устна, докато събираше куража да настоява, защото знаеше, че ако не го направи, опасността за нея ще е много по-голяма, отколкото от предизвикването на гнева на мага.
— Извинете, сър — каза тя, опитвайки се да извърти опасните думи. — Но хората са притеснени, естествено.
Тайна песен е навсякъде… включително и тук. Откриват наш’те и ги обръщат едни срещу други, а тези, дет’ не ги обръщат, ги бесят на юг, тъй се говори.
Погледът на Кнеликт беше напълно студен и лишен от емоция. Въпреки страховете си, жената не можа да остане спокойна пред този поглед и наведе очи, заставайки в смутена и разкаяна поза, като успя да прошепне:
— Моля за прошка, сър.
— Считай го за късмет, че не познаваш никого, срещу когото би могла да се обърнеш — каза й Кнеликт.
Протегна ръка и хвана брадичката й в шепа, след което повдигна главата й нагоре.
Краката на жената се разтрепериха, когато погледна към лицето на злия архимаг.
— Защото, разбира се, нищо, което Тайна песен биха ти направили, не може да се сравнява със силната агония, която ще изпиташ в отмъстителните ми ръце. Никога не забравяй това. Ако случайно се окажеш с примка около нежното вратле, насили се да заспиш, да се отпуснеш напълно, когато се отвори капакът на пода.
Казвали са ми, че чистото счупване е по-добро.
— Н-но, сър… — започна да заеква бедната жена.
Трепереше толкова силно, че ако не беше ръката на Кнеликт върху брадичката й, щеше да залитне.
Кнеликт я спря, като постави показалеца на свободната си ръка върху устните й.
— Днес отново ми служи добре — изрече той и никога други думи не бяха прозвучавали толкова укорително за несигурната и ужасена сервитьорка. — Както правиш, откакто избра да постъпиш на служба при мен преди толкова години — добави той и наблегна на съучастничеството й.
— Малко отгоре този път — продължи магьосникът вече усмихнато и това изглеждаше дори по-жестоко.