Да опитомиш планинец

Тя го погледна раздразнено.

– Трябва да свърша някои неща, Юън и ако не ме оставиш сама да се погрижа за тях, в бъдеще няма да съм добра с теб. Ще бъда между онези дървета и няма да се бавя много.

Юън погледна към дърветата, които беше посочила, опитвайки се да види дали нещо се спотайваше там, за да я грабне. Не искаше да я изпуска от погледа си, но разбираше нуждата ѝ да остане сама.

– Добре. Но искам през цялото време да говориш, за да знам, че си добре.

Тя се засмя.

– Мисля, че това ще е първият път, в който някой ме е приканвал да говоря.

Той я целуна внимателно.

– Държа на езика ви, милейди – каза той, като го вкуси със своя. Простена, когато я усети. – Да – отвърна ѝ, отдръпвайки се. – Смятам, че съм обсебен от него.

Тя го дари с възхитителна усмивка.

– Означава ли това, че си променил мнението си да го отрежеш?

Той се засмя, като си спомни какво ѝ бе казал в деня, в който се бяха срещнали.

– Да, любима. Доста се привързах към него. Сега върви, преди да се е стъмнило повече.

Тя прехапа устна, след което направи каквото ѝ бе казал. Когато се отдалечи започна да говори за любимата си балада.

– Знаеш ли – каза тя с глас, носещ се откъм гората, – липсва ми лютнята. Жалко, че не беше с мен, когато Греъм се появи. Можех да я използвам, за да го халосам.

Юън се усмихна, докато тя продължи да говори.

Небеса, колко обичаше приказките ѝ.

– Между другото, Юън, наистина съжалявам за всичко това.

Той се замисли над всичко, което им се бе случило откакто се беше събудил, за да я намери да стои до леглото му.

– Недей – отвърна той високо, като се отпусна назад, за да си почине. – Като цяло, беше доста интересно, нали? А и ти каза, че винаги си готова за приключение.

– Вярно – отвърна тя от другата страна на дърветата. – Но никога не съм искала това да се случи.

– Сигурен съм, че и баща ти не е искал.

– Баща ми?

– Да, Катарина ми каза, че им е платил да ни съберат.

За няколко минути настъпи пълна тишина.

– Нора? – попита той притеснено. – Още ли си там?

Тя пренебрегна въпроса му.

– Какво искаш да кажеш с това, че баща ми им е платил?

Юън ѝ обясни всичко, докато се опитваше да освободи ръцете си от въжетата със зъби.

– Значи баща ми е искал да те ожени? – попита тя, след като се върна при него.

Той погледна нагоре, за да види не особено доволното ѝ изражение.

– Очевидно.

Тя изглеждаше слисана, докато стоеше там с ръце на кръста.

– Аз съм глупачка.

– Защо говориш така?

– Трябваше да разбера, че нещо става. Баща ми казваше, че нямам друг избор, освен да се омъжа за Раян, след което прислужницата ми ми заяви, че единствената ми надежда е да отида в Англия: „Ще имате нужда от ескорт, милейди.“ каза Агнес. „Мисля, че няма да има по-добър мъж от Юън МакАлистър. Той ще ви заведе в Англия достатъчно бързо и няма да се налага да се притеснявате за него. Всички МакАлистър са добри мъже…“ – Тя прекъсна тирадата си, за да сбърчи устни. – О, толкова са лоши. Трябваше да се усетя, когато Агнес доведе слугата като придружител. Защо не го прозрях?