Кръвна връзка [Войните на Розите-3]

— Колко са? — провикна се Уорик. Сега съжаляваше, че е убил коня си, независимо колко сърца му спечели това.

— Твърде много — отвърна Едуард и прикри с ръка устата си. — Конят ми! Тук! Доведете ми го!

Той остави първите две редици да преминат пред него и остана погълнат от масата. Отново се нареди в третия ред и зачака да доведат огромния му жребец, който можеше да носи тежестта му с доспехи. Щом Уорик разбра какво смята да прави Едуард, изпрати съгледвачите си при четирима от най-близките капитани, за да им кажат, че кралят има нужда от бързата им подкрепа и присъствие. Те започнаха да заобикалят Едуард от всички страни.

— Трябва да натискаш с центъра, Уорик — извика Едуард. — Това са най-добрите ми хора. Няма да се огънат.

За негова изненада, кралят се захили, сякаш някакво тъмно удоволствие повдигна духа му. Доспехите му бяха опръскани с кал и кръв, връхната му дреха с кралските лъвове бе цялата червена от кръв. Но в този момент, в своята младост, скръб и гняв, за Уорик бе ясно, че досега той не бе изпитал такава необуздана радост. Насилието го опияняваше. Бойното поле можеше да пречупи човек, Уорик добре знаеше това. Но имаше и такива моменти, в които то правеше хората по-силни, ако откриеха място, където силата и умението им, и бързите им ръце бяха незаменими, там, където нямаше други грижи да ги разсейват.

Радостта на Едуард пролича в погледа му и в дивашката му реакция. Той пъхна коляно в ръцете на рицаря, който му доведе коня, бързо и леко се метна на седлото и след като само за миг се превърна в мощен воин, се сля с животното, и сякаш силата и възможностите му се утроиха. Конят изведнъж захвърля къчове и едва не удари пехотинеца зад тях.

— Натискайте в центъра — извика Едуард, за да го чуят околните, макар че се обръщаше към Уорик. — Тези Ланкастър са просто момченца. Не могат да ни удържат.

Кралят премина в тръс през редовете на карето, те спираха и го поздравяваха с ликуващи викове. Рицарите му образуваха фаланга около него, високо издигнали знамената му. Заедно с четиримата капитани стотици тръгнаха с него напред, хилеха се като полудели и тичаха по петите на краля и бойния му кон. Насочиха се към мястото, където битката бе най-шумна, в лявото крило, за да посрещнат онази военна сила, която беше наизлязла от гората.