Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические детективы » Прокобата Тутанкамон [bg]
Прокобата Тутанкамон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Прокобата Тутанкамон [bg]

Электронная книга - «Прокобата Тутанкамон [bg]». Краткое содержание книги:

Обиколих саркофага внимателно. Беше висок поне метър и половина и широк около два. Клекнах и прокарах ръце по повърхността. Различих йероглифите, издълбани в кварцита: сова, човешка длан и ръка, езеро с вода над уста, полегнал лъв, бебе пъдпъдък под нощно небе, счупен скиптър, въжена примка над гребен на вълна. Надписът представляваше злокобно проклятие: Всеки, който се осмели да докосне този саркофаг, ще бъде проклинан от боговете от сутрин до вечер и душата му нивга няма да намери покой. Понеже вече бях прокълнат, не ми пукаше. Защо погребението на Тутанкамон е направено толкова набързо? Защо то се е състояло не във великолепна гробница, а в помещение подобно на склад? Защо той умира толкова млад? На тези и много други въпроси отговаря Пол Дохърти в историческия си криминален роман – Прокобата Тутанкамон. Той умело пресъздава политическите интриги, религиозните спорове и военните подвизи на осемнайсетата императорска династия в Египет.
1 ... 4 5 6 7 8 9 10 11 12 ... 156
Перейти на страницу:

— Колкото за двайсетдневна кампания, а оттам нататък — нищо.

— Е, генерал Рамзес — обърна се към поддръжника на Хоремхеб Ай, — докъде според вас ще я докараме със злато за двайсет дни? Коя войска да изпратим?

— Не забравяйте легионите на Хор и Изис при Мемфис — не се предаваше Рамзес. — Пешаци и колесници, да не споменаваме легиона на Ра…

— А! — вдигна изненадано ръце Ай. — Значи предлагате да изпратим в Синай единствените три легиона, на които можем да разчитаме, предвождани от единствените двама генерали…

— На които можем да вярваме — довърши изречението Хюйи.

— Ако изпратим легионите на Хор и Изис — въздъхна Ай, — ще останат само наемниците и имперският легион на Нахтмин. Ако се стигне до безредици или въстание тук — сви рамене той, — колко дълго мислите ще оцелеем?

— Трябва да изчакаме — намеси се Майа. — Храмовете и дворците трябва да бъдат възстановени, хазните — напълнени, верността на всеки легион — гарантирана. Дотогава съюзниците ни в Ханаан трябва сами да се оправят.

— Чакайте! — изрева Хоремхеб. — Чакайте! — обърна се и ме изгледа убийствено. — Маху, ти си началник на полицията, надзирател на Дома на тайните. Вътрешната сигурност е твоя работа.

— Така ли?

— Седиш и мълчиш — опита се да ме предизвика Рамзес, — сякаш си подремваш. Все още ли мечтаеш за дните на слава, Маху?

Задържах погледа на Ай. Бях негов съюзник. Той знаеше, че не е заради сините му очи. Ние просто бяхме хора, изправени пред обща заплаха. В случая нямахме избор. Или оставахме заедно, или пропадахме заедно.

— Маху мечтателят… — повтори Рамзес.

— Генерал Рамзес! — скастрих го.

— Чакаме със затаен дъх — прошепна мъчителят ми.

— Генерал Рамзес, вие сте мъртвец. Не, няма нужда да оставяте ръката си да търси камата, скрита под робата ви. Не разбирате ли? — посрещнах побеснелия му поглед с още по-бесен. — Всеки един в тази стая е мъртвец! Божия баща Ай напява химна и ние пригласяме. Всички ние бяхме приятели на Ехнатон, оногова, когото жреците на Амон Ра и Тива сега наричат Великия еретик. На нас гледат като на виновници за случилото се — посочих прозорците. — Попитайте Собек. Идете да се разходите из Тива, ако смеете. Има хора, които ще платят много торби злато да видят вашата глава и моята, набутани в някоя кофа! С радост биха ни набили на кол или заровили живи сред горещите пясъци на Червените земи.

— Ако само бяхме следвали Атон! — намеси се Мерире. — Ако бяхме останали верни на идеята на нашия господар!

— Глупости! — извика Рамзес. — Тук сме, защото я следвахме! — гласът му трепна едва доловимо.

— Така е, генерал Рамзес — съгласих се аз. — Именно заради това сега се намираме в криза. Толкова сме слаби, че не смеем дори да ви изпуснем от погледа си, да не говорим за безценните ви легиони. Докладват ми за смут от Делтата до отвъд Третия праг: конспирации, сборища, недоволни офицери, градски управници предатели. Знаехте ли, че някои доста силни фигури сериозно обмислят да помолят митанийците или хетите да се намесят в Египет?

— Никога! — извика в протест Майа.

— Вярно е — отвърнах. — Все още не разполагаме с имена, но във всеки град по протежение на Нил, от Третия праг до Голямата зелена вода, предателството и коварството клокочат като вряща вода.

— Какъв е вашият съвет? — попита Хоремхеб тихо. — Да внимаваме?

Протегнах ръце:

— От една страна, са онези, които ни мразят, задето следвахме Великата ерес. От друга — погледнах Мерире, Туту и останалите от тяхната клика в другия край на залата с омраза, — са онези, които ни мразят, задето се отрекохме от култа към Атон, от визията на Великия еретик. Нямаме приятели или съюзници — посочих Анен, роднината на Ай, който бе въведен официално като първожрец на Амон Ра в Тива. — Той е нашият първожрец, но не смее да извърши служба в собствения си храм. Знаете ли какво са шабтите?

— Шабти? — подигра се Рамзес. — Статуи в гробниците?

— Статуи в гробниците — повторих, — слугите, които ще служат на господаря си, когато той достигне Долината на благословените отвъд Далечния хоризонт.

— Давай направо — изръмжа Хоремхеб.

— Неслучайно съм началник на полицията. Знам единствено, че има група, тайно общество, които наричат себе си шабти на Ехнатон. Фанатични последователи, които вярват, че сме изоставили своя господар и трябва да платим за това предателство с живота си.

1 ... 4 5 6 7 8 9 10 11 12 ... 156
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)