Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические детективы » Прокобата Тутанкамон [bg]
Прокобата Тутанкамон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Прокобата Тутанкамон [bg]

Электронная книга - «Прокобата Тутанкамон [bg]». Краткое содержание книги:

Обиколих саркофага внимателно. Беше висок поне метър и половина и широк около два. Клекнах и прокарах ръце по повърхността. Различих йероглифите, издълбани в кварцита: сова, човешка длан и ръка, езеро с вода над уста, полегнал лъв, бебе пъдпъдък под нощно небе, счупен скиптър, въжена примка над гребен на вълна. Надписът представляваше злокобно проклятие: Всеки, който се осмели да докосне този саркофаг, ще бъде проклинан от боговете от сутрин до вечер и душата му нивга няма да намери покой. Понеже вече бях прокълнат, не ми пукаше. Защо погребението на Тутанкамон е направено толкова набързо? Защо то се е състояло не във великолепна гробница, а в помещение подобно на склад? Защо той умира толкова млад? На тези и много други въпроси отговаря Пол Дохърти в историческия си криминален роман – Прокобата Тутанкамон. Той умело пресъздава политическите интриги, религиозните спорове и военните подвизи на осемнайсетата императорска династия в Египет.
1 ... 8 9 10 11 12 13 14 15 16 ... 156
Перейти на страницу:

Абстрахирах се от виковете и крясъците. Вниманието ми бе привлечено от онази рисунка. Исках и да избягна погледа на Ай, докато се опитвах да контролирам биенето на сърцето си. Мозъкът ми се мяташе като зарове в чаша. Кое от това беше истина? Имаше ли Ай пръст във всичко? Дали не бяха това негови кроежи, завои и заобикалки, за да увърти всички в мрежата си? И ако е така, каква бе целта му? Сетих се за шабтите на Ехнатон. Не бях казал на колегите си, че до тялото на всяка жертва бяхме намерили скарабей с имената на Ехнатон. Неведнъж се бях питал дали тези тайни убийства не са дело на Ай, прикритие, за да се отърве от опонентите си в града. Правил го бе преди, защо не и сега? Когато най-накрая вдигнах поглед, улових мимолетния страх на лицето му: кратък поглед, движение на очите и устните, сякаш Ай, великият интригант, за първи път бе хванат натясно, а добре подготвеният му план — отхвърлен. Гледаше ме умолително, сякаш несигурен какво трябва да каже или направи.

Хоремхеб и Рамзес вече бяха сближили глави. Какво ли крояха тези две пантери? Шпионите ми бяха докладвали и за техните приглушени разговори. Кръвната линия на Тутмос се крепеше единствено на малкото момче Тутанкамон. Ако той умре, какво би попречило на някой амбициозен генерал да завземе бойната корона на Египет? Както Хеджета, Бялата корона на Горен Египет, и Дешрета, Червената корона на Долен Египет? Нима Хоремхеб таеше свои копнежи? Какво шепнеше онази черна душа Рамзес в ухото му? Огледах Царския кръг. Атонистите се бяха скупчили заедно. Независимо от протестите и виковете им изглеждаха доста спокойни, сякаш доволни от постигнатото. Хюйи и Майа също си разменяха погледи. Това ли бе моментът, в който глутницата хиени се разпада? Щяхме ли сега да се обърнем един срещу друг? Рахмос повтаряше молбата си да преговаряме с узурпатора. Мерире припяваше като дете, че това е мъдър ход, понеже откъде можем да сме сигурни, че става дума за узурпатор. Може би фараонът просто се връщаше при своите. Извадих кинжала изпод робата си и започнах да удрям с дръжката по плочките на пода. Бъркотията затихна.

— Господа — усмихнах се на всички с престорена увереност, — нека разгледаме фактите. Царица Нефертити е мъртва. Пое отрова. Знам със сигурност. Лично й дадох чашата. Усетих потрепването на тялото й в ръцете си; трупът й е мумифициран и положен в гробница в подножието на източните скали над Ахетатон. В Делтата се е появил узурпатор, финансиран и подкрепян от хетите. Успял е да привлече част от легионите ни, защото са гладни, нямат водачи и не им е плащано от месеци. Безпрепятственият марш през пустинята е лесен, но великите градове на Египет няма да отворят порти с такава готовност. Така, нека помислим за този Ехнатон, който и да е той! Знаем какво се случи в Ахетатон. Как нашият фараон се скара със съпругата си, Нефертити, и я заточи в дворец в северната част на града. След това се оттегли, като първо взе по-голямата си дъщеря, а после и принцеса Анхсенамон за свои царици. Имаше деца и от двете. Бебетата обаче починаха, също и по-голямата му дъщеря Меритатон. Какво друго знаем?

— Че и ние бяхме заточени — подметна Хюйи.

— Естествено, че бяхме — усмихнах се. — После — повтарях добре известни на всички ни факти — дойде помирението между Ехнатон и Нефертити: тя се прероди в равен на съпруга си владетел и прие титлата Семенхкаре-Анхкеперуре. Известно време двамата управляваха заедно, после Ехнатон изчезна и Нефертити се опита да управлява под новото си име. Опита се да ни убие и трябваше да бъде отстранена. Създаден беше регентски съвет под председателството на Божия баща Ай. Решихме, че великата визия на Ехнатон не е състоятелна, и се върнахме в Тива. Предстои да коронясаме своя фараон, принц Тутанкамон. Така че този узурпатор е лъжец. Трябва да се разправим с него, да го заловим и екзекутираме.

— Ами ако той е истинският фараон? — попита властно Мерире.

— Непрекъснато повтаряш това! — извика Анен, първожрецът на Амон. — Знаеш ли нещо, което на нас не ни е известно?

Погледнах Мерире с вдигнати вежди.

— Въпрос на място.

За миг Мерире изглеждаше готов да отрече всичко, но аз не отмествах поглед от него.

1 ... 8 9 10 11 12 13 14 15 16 ... 156
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)